Добре дошли!

Този блог се появи вследствие на страстта ми към пачуърка и затова на него ще намерите публикации основно на тази тематика.
Ако не се интересувате от този вид ръкоделие, което някои хора превръщат в изкуство, не си губете времето с този блог. Животът е твърде кратък, затова правете само това, което ви доставя удоволствие :))
А за тези, които споделят същата страст към пачуърка като мен, ще публикувам интересни неща и информация по тази тема, които съм научила/прочела/видяла, така че да бъде полезна някому.

Приятно четене :)

Welcome!

This blog appears as a result of my passion for patchwork and quilting and therefore you will find here posts on this topic.
If you are not interested in this type of craft that some people turn into art, do not waste your time with this blog. Life is too short, so just do what you enjoy:))
For those who share the same passion for patchwork as me I will post interesting things on this topic, which I've learned/read/saw hoping that it will be useful to someone.

Enjoy reading:)

Translate

сряда, 26 октомври 2011 г.

Йо-йо мъки

Понеже съм фен на всякакви джаджи, които би следвало да улесняват работата ми, закупих приспособление за правене на йо-йо-та.Досега все ги правех на ръка и знам колко трудоемко и времеемко занимание е. Та затова се сдобих с цели 2 (за 2 различни размера йо-йо).
Ето за това говоря:

Изрязва се квадрат от плат, слага се между двата диска, в които има дупчици. Вдява се конец в иглата и се промушва през дупчиците. После дисковете се разделят, внимателно затягаме конеца и йо-йо-то е готово.

Дотук добре. Веднагически подхванах един проект, мислейки, че за няколко часа ще е готов. Обаче.... Вече четвърта вечер правя йо-йо-та. Мъка... :(
Току-що ги преброих - 76 броя!!!

Не обичам да показвам недовършени неща, но трябва да си изплача болката. Ей с това се боря от неделя:

Какво остава да направя:
1. Да куилтирам трите парчета (с кафявото, жълтото и зеленото листо)
2. Да зашия всичките 76 йо-йо-та едно за друго и респективно към куилтираните елементи.

На снимката не си личи, но листата са с ръчно избродирани жилки. Като го довърша (Боже, дано е скоро!!!), ще снимам детайлите отблизо.

Добавено на 26.12.2011

Търпеливи читатели на блога ми подшушнаха, че още не съм показала готовия йо-йо-тишлайфер. Срам и позор! Още повече, че той отдавна си има нов собственик. Поправям се веднага и показвам:







Благодаря за подкрепата ви!

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Есенен куилт

В изборния 23-ти октомври най-после завърших един куилт, с който се борих точно 2 седмици. Платовете са купени от онова прекрасно виенско магазинче, за което ви разказвах преди известно време. Дизайнът на кръпкосването отдавна стоеше в моя to-do-list, но прекрасния проект на Теа ме стимулира да не се ослушвам, ами да да се залавям за работа. Почтеноста изисква да отбележа една важна разлика - куилтът на Теа е ръчно, повтарям РЪЧНО, куилтиран, а моя е с вярната Bernina. Не можах да събера сили да се захвана да капитонирам на ръка. Е, куилтирането с машината беше не по-малко ожесточена битка, защото тегелите са самостоятелни във всяко отделно парче, напук на всички правила, че тегела не трябва да се прекъсва. Борбата бе епична, но резултата ми харесва - създава спокойно, есенно, дори носталгично настроение.

Да спра да говоря, а по-добре да показвам, нали :))

Върху верния манекен - добрия стар диван в хола:


Гръб:






И няколко снимки на детайли:












събота, 22 октомври 2011 г.

Подарък за мен, хип-хип-ура!

Споменах преди време, че се включих в играта за размяна на кукленски куилтчета. Нямах търпение да ушия моето и да го изпратя на другарчето си, а напълно забравих, че и за мен шие някой :)

Вчера, обаче, като намерих в пощенската кутия бележка за малък пакет, ми светнА. Познайте какво беше първото, което направих днес сутринта? Познахте - тичах, ама не за здраве, а до пощата :)) Вервайте ми, вълнението беше голямо! За първи път получавам куилт, шит специално за мен! Па го гледАх отпред, па го въртЕх отзад - откъдето и да го погледна, все прекрасен! Авторката (и моя виртуална приятелка от фейсбук), Пепа Петракиева от Кубрат, се е съобразила стриктно с моя каприз да не е кукленска завивка, а нещо друго и е измайсторила прекрасно есенно пано.

Ето го в целия му блясък:


Дълго се вглеждах в отделните детайли, които всъщност са чара на паното, и не мога да не ги споделя тук. Фонът е от лен в естествен цвят, в комбинация с керемиденочервено парче памучен плат, наподобяващо изорана нива, и парче от светлокафяв дребен рипс, изключително мек и топъл и като цвят, и на пипане.

Върху Ежко-Бежко са набодени мънички гъбка и крушка.


Дървените пръчки, които представят конструкцията на хвърчилото, са изобразени с къси кафяви тегели, а въжето - чрез тегел зиг-заг. По опашката на хвърчилото има зашити дребни и много сладурски панделки :))



И сега идва най-важното - листенцата по дървото не са апликирани! Всяко листенце е направено като отделен елемент и е прикрепено само в основата си към паното. Изглеждат, сякаш наистина ще полетят, ако задуха северняка.



Куилтирането също е оригинално - бял и със жълт конец, които се редуват и придават допълнителна топлина в пасторалнатата есенна картина.

Колкото повече се вглеждам в паното, толкова по-ясно си преставям есента в Добруджа, откъдето е майсторката. Никога не съм била в този край, но благодарение на Пепа, от днес имам част от тази непозната за мен България у дома.

Пепи, благодаря ти от все сърце за прекрасното творение, което си създала специално за мен! Това, че си отделила от времето си, обмисляла си идеята, шила си за мен, знаейки, че няма да имаш полза от това, а си го направила с чисто сърце и душа, и с идеята да ме зарадваш - това за мен е безценно!

Благодаря ти!!!


неделя, 16 октомври 2011 г.

Конкурс "Еко"

Наскоро "Аксиома" обяви конкурс за пачуърк. Темата е "Еко". Смело обявих, че ще се включа....обаче нещо не ми хрумват никакви кой знае колко оригинални идеи. Допълнително затруднение внася и ограничението в размера - макс. 20 х 30 см. Всеки може да участва с до 8 проекта.

Мислих, мислих, освен дървета и вода, нищо друго не ми идва наум, като се каже "еко". Затова се захванах с дърветата. Значи, идеята ми е да представя кръговрата на природата, чрез едно дърво и неговите състояния през четирите сезона. Дървото е ръчна бродерия върху лен, с рамка тип "log cabin", която е в цветовете на съответния сезон. Размерите на всеки от четирите проекта е около 15 х 16 см. Аранжирани в пано, става размер около 31 х 32 см.

Паното:


Пролет:

Лято:


Есен:


И зима:


Я си кажете сега мнението, как е като идея, като изпълнение? Всякакви критики са очаквани и горещо приветствани! И накрая, да се включа ли в конкурса с тези джвъчки или да направя нешо друго?

събота, 15 октомври 2011 г.

Ей тъй, между другото

След като от седмица се боря с едно шалте и се поизморих (а не му се вижда края...), спретнах една подвързия за книга за разтуха.


сряда, 12 октомври 2011 г.

Коледни идеи

Дали от нахлулия изведнъж студ, дали от това, че вече нахлузихме палта и ботуши, но някакси вече ми замирисва на Коледа :)

А Коледните празници са любимият ми период в годината - събираме се цялото семейство, яде се много, раздават се подаръци, мързелуваме вкъщи и за разнообразие ходим на гости, където продължаваме да ядем много :) Вече започнах и с подготовката на коледни пачуърк проекти.

Ето го и първото човече, носещо коледен дух у дома. Представям ви Свен :))


А ето как изглежда Свен няколко дни по-късно. Леко понапудрен :))


събота, 8 октомври 2011 г.

За Виена ...и ръчното куилтиране

Случи се така, че съвсем непланувано и неочаквано заминах за Виена и изкарах прекрасни 3 дни там. За красотата и благородното излъчване на този град няма да говоря - всеки, който е бил във Виена, го е видял и усетил. За вкуса на традиционните шниц'л и щруд'л също няма да споменавам... Опитах се да ги изям всичките, ама не можах :)) Между другото, ако имате път натам, непременно хапнете щелце (Stelze) - това е свински джолан, сервират го по около 1 кг за 1 (една!) порция. Ммммм...вкуснотия! Задължително е да се консумира с бира!

Това, което искам да разкажа, е, че имах удоволствието да посетя истински специализиран куилт и пачуърк магазин...и изкарах над 2 часа там :)) Стотици десени платове, какви ли не пособия и джаджи, специализирана литература, шаблони и още, и още, и още... За мой късмет, собственичката беше там и като разбра, че сме от една порода, се започна един дълъг и безкрайно приятен разговор, който ми се искаше да не свършва никога :)) Освен че обменихме инфо по международното пачуърк положение, имах честта да получа и няколко бързи урока (безплатно!) по 2-3 специфични техники. Чак по-късно се замислих - аз ли попаднах на австрийка с широка душа или това си е качество, типично за куилтърките?!

Но стига приказки! Да покажа и самото магазинче.

Отвън (дали се забелязва лудостта в очите ми?!):


И отвътре:

Сигурно забелязвате, че по стени и колони висят и готови куилтове (макар че не съм хванала в кадър доста от тях). Държа да подчертая, че всички те са РЪЧНО куилтирани. Не мога да опиша усещането да разглеждаш такова нещо отблизо - енергията и топлината, която излъчват е удивителна!!! Понеже знам за какъв труд иде реч, изразих силно възхищение от търпението и старанието на майсторката. А тя само рече: Е, че какво толкова! Та нали в денонощието има цели 24 часа... :))

И в тази връзка да спомена, че щом се прибрах, веднага подхванах да куилтирам ръчно (макар и доста семпло) едно очакващо ме да се върна бебешко шалте (снимката е много лоша, с извинение):


За моя огромна изненада, фемилито (или по-точно остатъците от него), рече, че машинното куилтиране му харесва повече :(
А на мен пък ми се струва, че ръчната работа дава душа на проекта. Странно... аз ли нещо не съм в ред?!

И накрая все пак да вмъкна малко виенска красота :))