Не знам как е при другите, но моите най-големи критици са най-близките ми - децата и мъжа ми (майка ми не се брои, защото тя винаги харесва всичко мое). В повечето случаи, когато ги попитам за нещо дали им харесва, се започва едно хъмкане, мънкане, едни изказвания от сорта "Ще ти кажа, че е ок, за да ме оставиш на мира". Затова приемам като най-голям успех нещата, които фемилито е харесало от раз. Вчера започнах с доста нерешителност една нова чанта, както и с голяма доза двоумение как ли да я направя, защото не съм шила досега от този тип чанти-торби. Ших, ших и почти я бях докара до края, когато се прибра малката ми дъщеря. И още с влизането я фиксира и се затръшка колко много й харесва и как това е нейната чанта и затова трябва моментално да я вземе :))) Егати кефа! Много съм щастлива :)) Днес я доукрасих и с едно цвете и сега изглежда ето така:
суупер е и сега ако кажеш как я подхвана за да я ушиеш си 6 !
ОтговорИзтриванеЗдравей, пешеходец :)) Радвам се, че ти харесва! Чантата е направени по инструкциите в този линк - http://eloleo.blogspot.com/2011/06/handleiding-90-minuten-strandzak.html
ОтговорИзтриванеИнструкциите са на непонятен за мен език, нещо скандинавско май, но не го разбирам :)
Все пак по картинките ще се ориентираш лесно. Дадените в линка размери ми се видяха малко възголемшки, затова леко ги понамалих, демек виж принципа, без да следваш сляпо инструкциите.
Накрая можеш да си я украсиш, както ти душа иска. Аз съм сложила роза от 2 плата, основния на чантата + дънков, но на теб може да ти хрумне по-оригинална идея :)
Действай! И не спирай да твориш! Пък и да показваш :))