Изчаках известно време, преди да напиша този пост. Трябваше безкрайно многото впечатления да улегнат малко в главата ми, за да намеря думите, с които да изразя чувствата си от великолепното ни изкарване в Италия и околовръст. От години със Слави мечтаехме за лятна почивка в Тоскана, но решението бе взето навръх тази Нова година. Подготовката отне почти 6 месеца - намиране и наемане на къща, планиране на маршрут, набелязване на местата, които задължително искаме да посетим, събиране на пари... Това, последното, най-много ни затрудни, но да не задълбаваме в битовизми.
И така, дойде безкрайно дълго чакания 19-ти юли! Тръгваме в 4,30 сутринта, чакат ни 856 км до Опатия, Хърватска, където е първата ни нощувка. Пътят до Ниш не е нищо особено, но пък е достатъчно лош, за да държи шофьора буден :)) След Ниш се качваме на магистралата, където става още по-скучно - право и широко. На влизане в Белград малко се пообъркваме, защото навигацията казва карай направо, а табелките сочат да свием по околовръстното, в крайна сметка обикаляме Белград и отново се качваме на магистралата. Магистралата заобикаля доста отдалеч Загреб и след кратко колебание, решаваме да не влизаме в него, а директно да цепим към Опатия. Пристигаме там към 5 следобяд, намираме си хотелчето, находящо се на улица Локва :)) и веднага тръгваме да разглеждаме.
За Хърватска, и по-точно за района около Опатия, мога да кажа само хвалебствия. Великолепно място, в което и двамата със Слави се влюбихме и със сигурност в бъдеще ще пообиколим за по-дълго този район. Средиземноморска архитектура, палми, беемвета...тия хора, хърватите, направо ми събраха очите. Не били член на ЕС, много важно! Целият европейски съюз бродеше по малките улички вечерта, а и на плажа на следващия ден. За нас, българите, няма никаква езикова бариера, всичко се разбира, хърватите са любезни и отзивчиви. Някой може и да се учуди какво пък толкова й се прехласвам на тая Хърватска... По принцип българите имаме склонност да неглижираме околните балкански държави и конкретно страните от бивша Югословия, но ние със Слави се влюбихме в Хърватска. Пътищата им великолепни, магистралите им като слънце, тунелите новички, боядисани, с лампички, с вентилатори...абе европейска работа. Къщите им спретнати, градинките им подредени, палмите им...палми. Имат си хората самочувствие и напълно заслужено! В хотелчето ни, семеен тип, бяхме единствените българи, всички останали бяха германци и швейцарци.
На следващия ден направихме целодневен плаж и това е единственото, в което ги превъзхождаме. Плажовете са мънички, каменисти (а някой бяха дори бетонни!), трябва да се ходи, а и плува, с обувки (сещате се от онези гумените, тип цвички, хаха!), защото в морето има морски таралежи. Апропо, водата в морето е кристално чиста и около краката ми плуваха рибоци.
Който мисли, че прекалявам с хвалебствията за Хърватска... да иде да провери.
Ето малко снимки.
На третия ден, рано сутринта, се мятаме в колата и тръгваме към Триест. Тук да вметна, че от Риека, до Триест се минава за съвсем кратко през Словения. Колко кратко ли? Точно един кроасан време :)) Захапах кроасана на границата Хърватска/Словения и изхвърлих амбалажа на границата Словения/Италия. Вярно, че кроасанът си беше големичък, но пък и разстоянието беше супер кратко.
И така, влизаме в Италия и гоним час за пристигане в първата ни точка за престой - Венеция.
За нея...утре :)
И така, дойде безкрайно дълго чакания 19-ти юли! Тръгваме в 4,30 сутринта, чакат ни 856 км до Опатия, Хърватска, където е първата ни нощувка. Пътят до Ниш не е нищо особено, но пък е достатъчно лош, за да държи шофьора буден :)) След Ниш се качваме на магистралата, където става още по-скучно - право и широко. На влизане в Белград малко се пообъркваме, защото навигацията казва карай направо, а табелките сочат да свием по околовръстното, в крайна сметка обикаляме Белград и отново се качваме на магистралата. Магистралата заобикаля доста отдалеч Загреб и след кратко колебание, решаваме да не влизаме в него, а директно да цепим към Опатия. Пристигаме там към 5 следобяд, намираме си хотелчето, находящо се на улица Локва :)) и веднага тръгваме да разглеждаме.
За Хърватска, и по-точно за района около Опатия, мога да кажа само хвалебствия. Великолепно място, в което и двамата със Слави се влюбихме и със сигурност в бъдеще ще пообиколим за по-дълго този район. Средиземноморска архитектура, палми, беемвета...тия хора, хърватите, направо ми събраха очите. Не били член на ЕС, много важно! Целият европейски съюз бродеше по малките улички вечерта, а и на плажа на следващия ден. За нас, българите, няма никаква езикова бариера, всичко се разбира, хърватите са любезни и отзивчиви. Някой може и да се учуди какво пък толкова й се прехласвам на тая Хърватска... По принцип българите имаме склонност да неглижираме околните балкански държави и конкретно страните от бивша Югословия, но ние със Слави се влюбихме в Хърватска. Пътищата им великолепни, магистралите им като слънце, тунелите новички, боядисани, с лампички, с вентилатори...абе европейска работа. Къщите им спретнати, градинките им подредени, палмите им...палми. Имат си хората самочувствие и напълно заслужено! В хотелчето ни, семеен тип, бяхме единствените българи, всички останали бяха германци и швейцарци.
На следващия ден направихме целодневен плаж и това е единственото, в което ги превъзхождаме. Плажовете са мънички, каменисти (а някой бяха дори бетонни!), трябва да се ходи, а и плува, с обувки (сещате се от онези гумените, тип цвички, хаха!), защото в морето има морски таралежи. Апропо, водата в морето е кристално чиста и около краката ми плуваха рибоци.
Който мисли, че прекалявам с хвалебствията за Хърватска... да иде да провери.
Ето малко снимки.
На третия ден, рано сутринта, се мятаме в колата и тръгваме към Триест. Тук да вметна, че от Риека, до Триест се минава за съвсем кратко през Словения. Колко кратко ли? Точно един кроасан време :)) Захапах кроасана на границата Хърватска/Словения и изхвърлих амбалажа на границата Словения/Италия. Вярно, че кроасанът си беше големичък, но пък и разстоянието беше супер кратко.
И така, влизаме в Италия и гоним час за пристигане в първата ни точка за престой - Венеция.
За нея...утре :)
Когато бях малка, имахме плоча на един състав - Дубровнишките трубадури - и до днес си спомням една тяхна песничка. Завиждам ти благородно за емоциите, които си преживяла там и предаде и на нас, а пък как ви се радвам на двамката - излъчващи любов и безгрижие!!!!
ОтговорИзтриванеТаня - радваща се и малко, ама много малко - завиждаща