Европейски тур 2014 - част 4: Краков (Полша) и Сегед (Унгария)

Да, знам, че доста се забавих с обещаната 4-та (и последна) част на тазгодишното ни пътешествие. Всякакви обяснения как не ми е стигало времето и колко съм била ангажирана са тривиални, макар и верни. Затова без никакво мотаене повече продължавам оттам, докъдето стигнах в предишната 3-та част.
Тръгваме от Берлин и спираме в близкия Потсдам за кратко посещение на всеизвестния замък Сан Суси. Замъкът всъщност са 3-4 сгради, много красиви наистина, но особено забележителни са градините и парка, който е огромен.
Ето снимки за доказателство.

Целта на създаването и поддържането на този внушителен парк била най-вече развлекателна. Едно време нали не са имали кой знае колко забавления, така че разходките в тия дебри били доста вълнуващи - не знаеш от кой храст какъв заек ще изскочи и кого ще срещнеш. Пък и да решиш да правиш нещо скрито-покрито, тука няма кой да те види :) Демек паркът е давал възможностите, които днес ни дава интернет :)

В Потсдам се изнизват неусетно 2-3 часа и около обяд решаваме, че е крайно време да атакуваме Полша. От Берлин до Краков ни чакат около 600 км, което е ок за еднодневен преход, но искам да ви предупредя за нещо, което не знаехме и много ни изненада. Влязохме в Полша по пътя, който минава през Котбус. Нямам идея по каква причина, но пътят от влизането в Полша в продължение на 75 км. е в безобразно състояние. Асфалтът е дупка до дупка и през двайсетина километра има поставени знаци, че дупките продължават още 20 км. Ти се успокояваш, казваш си, че ей сега ще ги минеш и после пътят ще се оправи, ама нанайци! Тези 75 км. ги минахме за повече от час и всички вътрешности ни заболяха от безкрайното друсане. Подозирам, че този път е останал отпреди влизането на Полша в ЕС и е много вероятно тези дупки да са оставени така от гледна точка на военна сигурност, не знам. Подозирам също така, че има и друг път, по който може да се влезе в Полша от Германия, но просто нямаше кой да ни предупреди.

След дълго и определено неприятно пътуване, магистралата ни отвежда най-после до Краков. Още с влизането в града, попадаме на мили родни картинки. Олющени панелки, изпотрошени тротоари, изтрита пътна маркировка, подозрителни субекти с доста криминален вид. Навигацията ни довежда до хотела, който (както установяваме малко по-късно) се оказва в сърцето на най-оживената част в сърцето на града. Изненадващо е също, че хотела  ни е в пристройка към църква и отвън изглежда като част от храма, но отвътре всъщност е дизайнерски обзаведен и доста приятен. 

Снимки на църквата и на залепения за нея наш хотел:

Имаме само един ден престой в Краков, така че бързо тръгваме, за да го разгледаме и разбира се се насочваме към Стария град, който е разположен на върха на височък хълм и от него се открива широка гледа над целия Краков. Допреди да стигнем до Стария град коментираме, че сега ни става ясно защо поляците се чувстват толкова добре в България - и у нас и при тях е същата циганийка. В момента, в който влизаме в оградения с крепостна стена Стар град, обаче, ситуацията коренно се променя. Това място определено си заслужава бития дотам път! 

Вечерта установяваме, че хотелът ни е и в най-купонджиската част на Краков. След залез слънце заведенията се напълниха с хора, ресторантите, пъбовете и кафенетата се пръскаха по шевовете от развеселени поляци и навсякъде цареше изключително приятна и весела атмосфера. Разхождайки се по малките павирани улички със Слави констатирахме и че полякините са много красиви. Колкото и да не ми се иска да го призная, фактите са си факти. Имаме очи, видяхме и най-обикновени момичета и натокани дами, ама все хубавици с една такава топла славянска красота, а не скандинавски ледени кралици.

На другия ден закусваме и се отправяме към последната точка от тазгодишното ни пътешествие - Сегед, Унгария, който е стратегически граничи и със Сърбия и с Румъния. Само за протокола да спомена, че в Унгария пътищата са в много добро състояние и магистралите са отлични. Ако ще минавате по магистрала, си вземете винетка. 

Много държах да посетя Сегед по една носталгична причина. Преди безкрайно много години, в далечната 1986 година, това беше първият град извън България, който посетих, и тогава той ми се видя приказен. Особено впечатлена бях тогава от градската катедрала, която ме порази, тъй като до този момент не бях виждала и не бях влизала в католически храм. Случи се така, че влязох в катедралата по време на сутрешната неделна меса и тържествената атмосфера в храма ме завладяха. Оттогава минаха 30 години, но прекрасния спомен си стоеше в съзнанието ми и много исках да посетя Сегед отново и да го видя с днешните си очи. За съжаление, останах разочарована и докато със Слави обикаляхме из града се чудех какво толкова ме е впечатлило тогава. Дори и катедралата беше в ремонт и не можахме да влезем. Така че Сегед този път беше просто една точка за преспиване по дългия път към дома. 

Хайде няколко снимки и от Сегед:

 

Ами....това беше края на прекрасните 2 седмици, в които обиколихме още една част от Европа. Сега, когато това пътешествие е вече зад гърба ни, е време за нови планове :)

Към част 1: Словения и Австрия
Към част 2: Мюнхен, замъка Нойшванщайн, Ротенбург ан дер Таубе и Вюрцбург
Към част 3: Бон, Кьолн и Берлин

Що е то Bloglovin?

Вярна на принципа, че любопитството (или по-точно любознателността!) върти света, тази вечер реших да се впиша в Bloglovin. Ако правилно съм разбрала, това е приложение, даващо възможност да бъдат следени блогове, които ни интересуват. Да видим що е то и каква му е файдата :)

Follow my blog with Bloglovin 

Европейски тур 2014 - част 3: Бон, Кьолн и Берлин

Днес ще ви разкажа за двете немски столици Бон и Берлин. Както споменах още в първата част от пътеписа цялото пътуване започна с поканата да гостуваме на моя приятелка от детинство, която живее в Бон от много години. На когото и да кажех, че отиваме в Бон, реакцията винаги беше: Ха, че кво ще правите там?! Затова да ви кажа, че над Бон се намира замъка Драхенбург (Schloss Drachenburg). Построен е на Драконовата скала до брега на Рейн и от него се открива великолепна гледка над равнината, в която се намират и Бон, и Кьолн и сума ти други селища. Рейн се вие през равнината някак бавно и лежерно до безкрая, а по реката плуват лодки и туристически корабчета. Замъкът е построен през 19 в. само за 3 години от местен барон, който всъщност го строил, за да го ползва като вила. През годините бил полуразрушен, но през 40-те години на 20 в. правителството го реставрирало и в момента той блести в цялата си прелест. Замъкът е удивително красив както отвън, така и отвътре и е обграден от сравнително малка за един замък, но безупречно оформена и поддържана градина. Немците дори направили влакче, с което можеш да изкачиш високата скала и да спреш току пред входа на Драхенбург. Стояхме със Слави в пищно обзаведените стаи и си говорехме как човек придобива самочувстието на полубог, докато си пие чайчето в чашките от фин костен порцелан, заобиколен от този разкошен интериор и хвърлящ надменен поглед над простолюдието, сбутало се в колибите в равнината. Дааа...it's good to be the king! Чичко Маркс пък казал, че битието определя съзнанието и си е верно така. Друго си е да битуваш в замък (а не в боксониера в Обеля).

Другото, с което е известен Бон е, че там е роден Бетховен, ето това е родната му къща. Вътре няма какво кой знае да се види, използва се като музикална школа за деца.

Това пък е красивото кметство на Бон, пред него има малък площад с масички за пийване и хапване.

За по-младите ми читатели ще разясня, че имаше едни глупави времена до 1989 година, когато Германия беше разделена изкуствено на 2 държави и за около 45 години Бон зорлем е бил столица на едната от тях - Федералната република, докато вековната столица Берлин остава в така наречената Германска демократична република. Глупава работа, удивително е на какви идиотщини сме способни ние, уж разумните същества! За тази дивотия - разделянето на Германия (че и на самия Берлин!), ще ви разкажа и по-нататък, когато стигнем в Берлин.

В моите спомени Бон ще остане завинаги свързан с първото ми качване на мотор :) Оказа се, че нашият домакин е страстен моторист и бе така добър да ме разходи из равнината с него (или по-точно зад него!) Усещането наистина си заслужава! Чувстваш се свободен, млад, див, адреналинът ти се вдига до небесата и се чувстваш всемогъщ властелин на всичките земи.

Обикаляйки из Бонската равнина, минахме с мотора и покрай снимачната площадка на някакъв холивудски филм и ми беше казано, че сър Антъни Хопкинс е ей там, в оная групичка, но аз така и не го видях. Вероятно и сър не ме е видял мен :) Пък може и да ме е видял, но...късно е, либе, за китка :))

Направихме и кратка разходка до Кьолн, където човек може да прави точно 2 неща - да види прословутата катедрала и да пие жива бира Кьолш. Значи, катедралата е великолепна! А бирата още повече! Заседнахме с компанията в едно заведение така малко у лево от катедралата, към брега на реката, и случихме на най-бъбривия сервитьор вероятно в цяла Германия. Човекът се оказа румънец и като разбра, че сме българи, се размаза от кеф. Разказа ни цялата си автобиография, несгодите и сполуките на сегашния си емигрантски живот, описа ни в детайли що за хора са всичките му колеги поименно и накрая дори ни покани да се видим другия уикенд на плажа на Констанца :) Доста бира и вурстчета отекоха в тази комуникация, но пък ни беше адски весело!

Катедралата отвън

Катедралата отвътре

25-годишен брак

30-годишно приятелство

Слави пък се размаза от кеф, защото напълно неочаквано и непланирано успя да поиграе малко тенис в клуба, в който членуват нашите приятели, и все още не може да се начуди на късмета си, че успя да си почеше за малко крастата насред Европата.

Да, в Бон си изкарахме чудесно, но след 3 дни престой там поемаме към Берлин. Разстоянието Бон-Берлин е над 600 км и пътувайки през страната ни прави впечатление, че нещата започват да се променят и то не към добро. Докато в Бавария всички коли по магистралата бяха само съвсем новички и големички беемвета, аудита и мерцедеси, на север вече автопаркът става доста по-шарен и като марки, и като възраст на колите. Пътят също започва да става по-лош, в смисъл, че тук-таме има по някоя кръпка, докато на юг алфалта беше гладък като стъкло. Маркировката на места поизтрита, мантинелата тука има-тука нема. С 2 думи, влизаме си в соц-а.

Берлин. Този град има специално значение за мен. Завършила съм немската гимназия в София, още преди 10-ти ноември 89 г.. Голяма част от учителите ни бяха немци, учила съм езика им, литературата им, историята им, въобще може да се каже, че съм немски възпитаник. А за 25 години така и съдбата не ми даде възможност да отида в Берлин. И ето ме сега, влизам в бленувания град и в душата ми изплуват тийнейджърски спомени и тръпна от вълнение, че най-после осъществявам една мечта. Нямам търпение да метнем куфарите в хотела и да тръгнем из Берлин. Разбира се, къде да отидеш първо в Берлин, ако не на Бранденбургската врата. Много държах да минем през нея откъм западната й част, която съм гледала само на снимка, защото за нас някога това беше забранена територия, място, където никога няма да бъдем. А аз сега съм там и ужасно много се вълнувам, което се струва много смешно на любимия съпруг, вече свикнал със силно емоционалната ми душа. Хайде пак малко исторически факти за по-младите читатели. В края на Втората световна война, когато Хитлер капитулира, Берлин е окупиран от войските на 4 държави - САЩ, Великобритания, Франция и Съветския съюз (няма да се впускам в разяснения какво е Съветския съюз, приемете, че това е Русия или питайте някой над 40-годишна възраст). Та тия ми ти луди хора разделят града на Източен и Западен Берлин, както разделят и самата Германия. Източен Берлин влиза в Германската демократична република (ГДР), а Западен Берлин - във Федералната република. Това се случва през 1945 година и през следващите десетина година стотици хиляди души се изнизват от комунистическото ГДР към "загнилия капитализъм" в Западен Берлин, търсейки там политическо убежище, а и по-добър живот. И в нощта на 13.август 1961 по заповед на нечий болен комунистически мозък, ГДР-то издига (подчертавам, за една нощ!) стена и прегражда града на две, така че да не може  да се минава от Източен в Западен Берлин. На другата сутрин който от която страна е бил през нощта, от тази страна си и артисАл и нямало минаване обратно. Изходите на метрото по линията, която свързвала Източен и Западен Берлин, били зазидани. В течение на годините Берлинската стена ставала все по-солидно заграждение - с охранителни кули, бодлива тел, издигнали втора, вътрешна стена на известно отстояние от първата, тоест чудели се какво да измислят, само и само да не допуснат някой да избяга от "развития социализъм". Но хората не са нито слепи, нито глухи, нито малоумни и мнозина търсели начини и правили опити да се измъкнат от този затвор и да преминат от другата страна на стената. В крайна сметка почти всички намерили смъртта си. И така до 1989 година, когато по време на среща между американския президент Ронад Рейгън и съветския президент Михаил Горбачов на сцената пред Бранденбургската врата Рейгън се обръща към Горбачов с думите: Мистър Горбачов, разрушете тази стена! Мистър Горбачов, отворете тази врата! (на английски звучи много патетично, а и момента е исторически). И чудото става. Днес стената е разрушена почти напълно и е оставена само на 2-3 места като паметник на историческото безумие. Сьс Слави, естествено, отидохме до едно от тези места, където днес има доста подтискащ мемориал върху останките на къща, през която е минавала стената и хората не можели да излязат на улицата, защото къщата останала в Източен Берлин, а улицата пред прозорците им била в Западен. Родителите махали през прозорците на децата си и не можели да отидат да ги прегърнат, нито да присъстват на сватбата им- уж на една ръка разстояние, а всъщност безнадеждно разделени навеки. На това място (Bernauer strasse, 10), над останките на къщата може да се чуят аудио записи с разказите на хората, живели в тази къща и ние стояхме и слушахме и хем знаехме, че това е истина, хем не можехме да повярваме. Разхождахме се уж по туристически маршрути, а за първи път в живота ми не ми беше приповдигнато и щастливо. Беше ми тъжно и подтискащо от всичко случило се и от разбитите животи на хиляди хора и семейства.

Иначе Берлин е модерен град, кипящ от живот. Навсякъде текат ремонти на улици, реставрират се сгради, строят се нови, магазините пращят от стоки, хората живеят, а не живучкат. Но! Прекалено много негативна историческа енергия чувствах аз в този град, много лоша карма и за първи път в моя живот не чувствах онази еуфория, която ме обзема, когато пътешестваме по света. Дори и сега като ви го разказвам, пак ме обзема тъга.

Пред Бранденбургската врата

Берлинската катедрала

Освежителен фонтан пред катедралата

Кулата е емблема на града още от соц време

Световният часовник също е соц забележителност, всъщност в момента изглежда доста демоде. Подозирам, че не е далеч времето, когато или ще го махнат , или ще го направят по-арт

Останки от стената

Табелка върху останките от стената

Арматурното желязо, нарочно оставено след разбиването на стената

Запазена оригинална част от цялото заграждение -
охранителната вишка, вътрешната стена, бодливата тел

Снимка пред стената откъм западната й част, тоест Източен Берлин е зад гърба ми - би трябвало да се усмихвам, а ми е адски тъжно

В допълнение на мемориалите за соц времената, има и няколко мемориала за нацистките безумия и в памет на избитите от Хитлер евреи, което действа не по-малко подтискащо, каквито са и самите исторически факти, разбира се.

Мемориалът в памет на избитите от нацистите евреи. Огромно поле в центъра на Берлин с различни по размери кубове, наподобяващи ковчези

За разведряване на тягостната атмосфера, отделяме половин ден за разходка из Берлинския зоопарк. Горещо препоръчвам посещение там, ако имате време. Зоопаркът е изключително богат на животински видове, включително има и сграда аквариум. Трябва да отбележа, че аквариумът в Барселона е доста по-атрактивен, заради стъкления тунел, който минава под акулите и те плуват над главата ти, но това е единствения кусур, който намерих на Берлинския зоопарк. Иначе времето там е много забавно и си заслужава всяка минута и всеки цент.

Независимо от не много жизнерадостните ми впечатления от Берлин, аз съм и си оставам германофил. Харесвам немците и смятам, че им прави чест, че полагат големи усилия да измият срама от челото и да покажат на света, че осъзнават безумието, което се е случило и сякаш дебело подчертават, че то не трябва да се забравя, за да не се повтори никога повече. С което печелят моето уважение.

Утре продължаваме с последните 2 дестинации от нашето пътешестие - Краков (Полша) и Сегед (Унгария).

Към част 1: Словения и Австрия
Към част 2: Мюнхен, замъка Нойшванщайн, Ротенбург ан дер Таубе и Вюрцбург

Европейски тур 2014 - част 2: Мюнхен, замъка Нойшванщайн, Ротенбург ан дер Таубе и Вюрцбург

В първата част на разказа за "германското" ни пътешествие ви разказах за Блед (Словения) и Залцбург (Австрия) и днес продължаваме с обиколката на южната част на Германия.

От Залцбург до Мюнхен са около 150 км, които се минават за нула време. Джейн (гласът от GPS-a) ни докарва до адреса, на който би трябвало да се намира хотела ни...но изненада! Спрели сме пред най-обикновена къща на най-обикновена улица и нищо не подсказва, че тук има хотел. Брех! Поглеждам аз какво е името на улицата в разпечатката с потвърждението от Booking.com, поглеждам после табелката на улицата и установявам, че благоверния не отбиращ нито дума на немски съпруг е въвел в GPS-a Waldstrasse номер едикойси, вместо Waldluststrasse номер едикойси, тоест объркАли сме рейса, пич, и за малко не сме се натресли с куфарите в дома на невиннно, нищо неподозиращо, немско семейство :)) Бързо пренастройваме Джейн, намираме си хотела, хвърляме багажа в стаята и тръгваме да се разхождаме. Тук трябва да отворя една скоба. Преди няколко години в Германия е въведена така наречената Umwelt zone, тоест има ограничения за влизането с автомобили в централните зони на някои градове, например Берлин, Бон, Мюнхен и други. За да се влезе с кола в центъра, трябва на колата да е залепен стикер, какъвто естествено ние нямахме, а и нямахме и идея как да се сдобием с него. Респективно глобите били солени. Затова бях направила резервация за хотел, който е в предградие на Мюнхен, като си мислехме, че ще оставим колата пред хотела и ще отидем с градския транспорт до центъра. Да де, ама се оказа, че нашият хотел е наистина на майната си и до Мюнхен се стига с влак като единичния билет е над 10 евро, тоест над 20 евро за двама ни в едната посока (и още толкоз наобратно!). Единодушно решихме, че е по-добре да си вземем колата и да питаме някого по пътя към центъра. Естествено, проблемът има супер просто решение - германците са направили паркинги точно преди началото на Umwelt зоната и стикер въобще ти не требе - оставяш си колата на паркинга, взимаш си билетче за метрото за 1,50 евро и нямаш грижи. Изпълзяваме от метрото на Мариенплатц и се озоваваме на централния площад пред една великолепна църква, по-точно си мислим, че е църква. Бре, гледам, гледам - на първия етаж около входа на тая църква магазини! И недоумявам как е възможно това?!? Пуснали са търговците в храма?!? Та това е кощунство! После зачитам в картата, която сме взели от хотела, че това било сградата на новото кметство!!! А вижте сега за какво ви говоря:

Новото кметство

Сградата е абсолютен шедьовър и непременно трябва да се види! Но фотосесията е възпрепятствана от изненадващ проливен дъжд, което е непривично, защото ние със Слави сме известни с това, че където и да отидем, винаги си носим слънцето и хубавото време с нас. Но всяко зло, за добро! Щом не става за разходки, значи е време за засядане на закрито на бира и вюрстчета. Шмугваме се в първото заведение, което виждаме, а то се оказва абсолютно типична баварска кръчма,  с дървените маси, шумна, отвсякъде хвърчат фройлайните с изрязаните в деколтето рокли, че и дори един хер с тиролска шапка с перо и по бермуди и разнасят халби, бретцели и чинии. Красота! Ето за това сме дошли! :) Ей на това място ни минава вечерта, преспиваме в хотела, на другата сутрин пак се връщаме, за да разгледаме града вече на спокойствие и без дъжд. 

Marienplatz

Marienplatz

Marienplatz

Viktualienmarkt или виртуалния маркт според Слави :)

Магазин за пачуърк :)

Мюнхен, сниман от върха на най-високата кула в града

Новото кметство в цялата му прелест

Сградата на BMW в дъното на снимката

Пеещият часовник с въртящите се фигури на кулата на новото кметство

 Влизаме на разходка и в Английската градина, която е прекрасно райско място, пълно със зеленина, рекички, и разхождащи се хора. Примолваме се на италианска двойка да ни снима на фона на малко водопадче.

Шефа и аз. В торбичката има закупени пособия по пачуърк от магазина, сниман по-горе

Тези мили дами карат много странно колело - платформа, нещо като маса със столове, на които те са насядали и въртят педалите, а един мъж управлява кормилото, докато те се заливат от смях

На тази полянка нудизмът е официално разрешен

Специално създадено място за сърфисти, с изкуствени вълни, до един от мостовете. Супер странно е да видиш тази гледка в центъра на голям индустриален град

На балкона на къщата има плакат "Европа без Путин"

Обобщаваме - Мюнхен е красив град! И поемаме нататък към гвоздея на програмата в нашето пътешествие - замъка Нойшванщайн. Ако все още има някой, който да не знае, това е замъка, вдъхновил Уолт Дисни за емблемата на филмовата му компания. Той се намира на около 150 км. от Мюнхен, в посока Алпите. Построен е на висока скала в началото на планината и в подножието му се намира град Фюсен - китно малко градче, пълно с частни хотелчета, които са препълнени и прекалено скъпи поради близостта със замъка. Аз, обаче, съм направила резервация в съседно курортно градче, Неселванг, което се оказва отличен избор. Настаняваме се в типичен немски пансион, демек малко хотелче в алпийски стил, както отвън, така и отвътре, с така любимите ми саксии с мушката, отрупали балкончетата. Много държах да отсядаме на такива места, за да мога да усетя типичната атмосфера на Бавария и да почувствам местния дух. И тази атмосфера определно ми хареса - навсякъде цари спокойствие. Хората са приветливи, любезни, отзивчиви...и спокойни. Хотелчетата бяха пълни с хора, а отникъде не се чуваше дандания, еле пък силна музика или ревящи дечурлига. В Неселванг усетих красотата на провинциална Германия и да, хареса ми много! Вероятно съм остаряла или просто съм уморена, но се размечтах за блажени старини в незнайно баварско село.

Типичен баварски пансион

Вечеряме в типична баварска кръчма с бира и наденички, естествено! 

И ето, вече е 4-ти юни 2014. Със Слави имаме годишнина от сватбата и то не каква да е, а 25 години, сребърна сватба. Невероятно, но факт :) Закусваме в уютната заличка, в която се сервира закуската от нашата мила възрастна домакиня и поемаме към Нойшванщайн. Предварително съм направила резервация за билетите още от София, за да не чакаме на безумните опашки, които стандартно се вият за билети на място. Спираме на паркинга и директно поемаме към замъка, който величествено се издига на скалата пред очите ни.

Хайде пак да дам полезно (и безполезно) инфо. Входът за замъка е 12 евро. Ако резервирате онлайн има допълнително още 1,80 евро такса, демек стават 13,80 на човек. Резервацията се прави за определен час на влизане и трябва да си представите разпечатката в билетния център за валидиране най-късно 1 час преди часа на влизане. Цари строг немски ред и няма никакъв хаос, да не говорим за блъсканици или предреждане. Билетният център е до паркинга (май беше 5 евро на кола за целия ден), а до самия замък се върви около половин час пеша или 5-6 минутки с автобус. Има вариант и с файтон, но нямам идея за цената. В замъка се влиза на групи и вътре снимането е забранено. Нойшванщайн е построен от баварския крал Лудвиг Втори, който бил върл фен на творчеството на Вагнер и съответно всяка стая в замъка е посветена и обзаведена по някоя Вагнерова опера - има стая, посветена на Тристан и Изолда, друга на нибелунгите и т.н. Любимото животно на краля бил лебеда и вътре има лебеди под път и над път - във вид на статуи, нарисувани по тапетите, втъкани в дамаските, по сервизите за хранене и къде ли още не. Има и тронна зала, в която обаче няма трон, защото малко преди нанасянето му в замъка, Лудвиг Втори бил обявен за луд. Легендата казва, че след това обявяване, Лудвиг заедно с психиатъра му заминали високо в планината и били открити 1 седмица по-късно мъртви. Какво всъщност се е случило, не е ясно и до днес. Ако се абстрахираме от тъжната история, замъкът е безумно красив и задължително трябва да се види не само отвън, но и отвътре. Чувала съм, че по време на Втората световна война Хитлер е крил в замъка произведения на изкуството, които е крал откъдето е минал. Както и да е, замъкът е приказен и от него се открива невероятна гледка към долината, а и към Кралското езеро (Koenigsee). Малко над замъка има въжен мост (Marienbruecke), откъдето могат да бъдат направени най-красивите снимки на Нойшванщайн и естествено навалицата там е голяма. Предупреждавам, че мостът се е изпружил над бездънна урва и лично аз не можах да мина по него, но Слави нали е юнак, та нащрака бая снимки :)

Приказен замък

Гледка към замъка откъм моста Мариенбрюке

Мостът Мариенбрюке

Предупредих ви за този мост! Ето как изглежда, гледан от замъка

Гледка от замъка към Кралското езеро и величествените Алпи

И през ум не ми е минавало преди 25 години, че ще посрещнем сребърната ни сватба на Нойшванщайн

Нойшванщайн

Изглед от централния вход

Във вътрешния двор на замъка

Само за протокола да спомена, че на отсрещната скала срещу Нойшванщайн има още един замък, но някакси бледнее пред красотата на Лебедовия замък и не проявихме интерес. Може би следващият път.

Разделяме се с приказния Нойшванщайн и поемаме по така наречената Романтична уличка (die romantische Strasse). Приятели ни бяха подковали, че това е път, който тръгва от Нойшванщайн и стига до Вюрцбург и по него са концентрирани по-голямата част от немските замъци. И ние, потривайки ръце, поехме с колата по романтише щрасе, очаквайки да изниква замък след замък пред очите ни. Голяма заблуда! Това се оказа междуселски път, който свързва де що има културна забележителност (основно църкви) из равнината и след като криволичихме из полето със скорост 60 км. в час и не видяхме нито един замък, единодушно решихме, че ни стига толкова романтика за днес, качихме се на магистралата и поехме в посока Вюрцбург, като пътьом спираме в Ротенбург ан дер Таубе - прекрасно малко градче, чийто стар град, ограден с каменна стена е обявен за културно наследство и е под защитата на Юнеско. Ако имате път в близост, горещо препоръчвам да се отбиете.

И в края на днешния разказ, ще спомена и за приятната ни разходка из Вюрцбург. Градът е разположен на двата бряга на река Майн и е център на област Франкония, известен винарски район, чийто жители имат самочувстието на средна буржоазия и започват да те гледат с лека надменност, когато предпочетеш халба проста бира пред чаша изискано вино. Вюрцбург също беше приятна спирка от нашето пътешествие и съм доволна, че го посетихме. 

Дворецът е световно културно наследство под егидата на Юнеско

Централният вход на двореца

В градините на двореца

Пак в градините на двореца

Дворецът, гледан откъм градините 

И пак в градините :)

Изненада! В градините :)

Дворецът

Улично изкуство. Момите са статуи :)

Замъкът от другата страна на реката. И той световно културно наследство

Днешният разказ стана твърде дълъг. Продължаваме утре с малко Бон и Кьолн и много Берлин.

Към част 1: Словения и Австрия
Към част 3: Бон, Кьолн и Берлин