Добре дошли!

Този блог се появи вследствие на страстта ми към пачуърка и затова на него ще намерите публикации основно на тази тематика.
Ако не се интересувате от този вид ръкоделие, което някои хора превръщат в изкуство, не си губете времето с този блог. Животът е твърде кратък, затова правете само това, което ви доставя удоволствие :))
А за тези, които споделят същата страст към пачуърка като мен, ще публикувам интересни неща и информация по тази тема, които съм научила/прочела/видяла, така че да бъде полезна някому.

Приятно четене :)

Welcome!

This blog appears as a result of my passion for patchwork and quilting and therefore you will find here posts on this topic.
If you are not interested in this type of craft that some people turn into art, do not waste your time with this blog. Life is too short, so just do what you enjoy:))
For those who share the same passion for patchwork as me I will post interesting things on this topic, which I've learned/read/saw hoping that it will be useful to someone.

Enjoy reading:)

Translate

петък, 4 юли 2014 г.

Европейски тур 2014 - част 3: Бон, Кьолн и Берлин

Днес ще ви разкажа за двете немски столици Бон и Берлин. Както споменах още в първата част от пътеписа цялото пътуване започна с поканата да гостуваме на моя приятелка от детинство, която живее в Бон от много години. На когото и да кажех, че отиваме в Бон, реакцията винаги беше: Ха, че кво ще правите там?! Затова да ви кажа, че над Бон се намира замъка Драхенбург (Schloss Drachenburg). Построен е на Драконовата скала до брега на Рейн и от него се открива великолепна гледка над равнината, в която се намират и Бон, и Кьолн и сума ти други селища. Рейн се вие през равнината някак бавно и лежерно до безкрая, а по реката плуват лодки и туристически корабчета. Замъкът е построен през 19 в. само за 3 години от местен барон, който всъщност го строил, за да го ползва като вила. През годините бил полуразрушен, но през 40-те години на 20 в. правителството го реставрирало и в момента той блести в цялата си прелест. Замъкът е удивително красив както отвън, така и отвътре и е обграден от сравнително малка за един замък, но безупречно оформена и поддържана градина. Немците дори направили влакче, с което можеш да изкачиш високата скала и да спреш току пред входа на Драхенбург. Стояхме със Слави в пищно обзаведените стаи и си говорехме как човек придобива самочувстието на полубог, докато си пие чайчето в чашките от фин костен порцелан, заобиколен от този разкошен интериор и хвърлящ надменен поглед над простолюдието, сбутало се в колибите в равнината. Дааа...it's good to be the king! Чичко Маркс пък казал, че битието определя съзнанието и си е верно така. Друго си е да битуваш в замък (а не в боксониера в Обеля).





Другото, с което е известен Бон е, че там е роден Бетховен, ето това е родната му къща. Вътре няма какво кой знае да се види, използва се като музикална школа за деца.
Това пък е красивото кметство на Бон, пред него има малък площад с масички за пийване и хапване.

За по-младите ми читатели ще разясня, че имаше едни глупави времена до 1989 година, когато Германия беше разделена изкуствено на 2 държави и за около 45 години Бон зорлем е бил столица на едната от тях - Федералната република, докато вековната столица Берлин остава в така наречената Германска демократична република. Глупава работа, удивително е на какви идиотщини сме способни ние, уж разумните същества! За тази дивотия - разделянето на Германия (че и на самия Берлин!), ще ви разкажа и по-нататък, когато стигнем в Берлин.

В моите спомени Бон ще остане завинаги свързан с първото ми качване на мотор :) Оказа се, че нашият домакин е страстен моторист и бе така добър да ме разходи из равнината с него (или по-точно зад него!) Усещането наистина си заслужава! Чувстваш се свободен, млад, див, адреналинът ти се вдига до небесата и се чувстваш всемогъщ властелин на всичките земи.





Обикаляйки из Бонската равнина, минахме с мотора и покрай снимачната площадка на някакъв холивудски филм и ми беше казано, че сър Антъни Хопкинс е ей там, в оная групичка, но аз така и не го видях. Вероятно и сър не ме е видял мен :) Пък може и да ме е видял, но...късно е, либе, за китка :))

Направихме и кратка разходка до Кьолн, където човек може да прави точно 2 неща - да види прословутата катедрала и да пие жива бира Кьолш. Значи, катедралата е великолепна! А бирата още повече! Заседнахме с компанията в едно заведение така малко у лево от катедралата, към брега на реката, и случихме на най-бъбривия сервитьор вероятно в цяла Германия. Човекът се оказа румънец и като разбра, че сме българи, се размаза от кеф. Разказа ни цялата си автобиография, несгодите и сполуките на сегашния си емигрантски живот, описа ни в детайли що за хора са всичките му колеги поименно и накрая дори ни покани да се видим другия уикенд на плажа на Констанца :) Доста бира и вурстчета отекоха в тази комуникация, но пък ни беше адски весело!
Катедралата отвън
Катедралата отвътре

25-годишен брак
30-годишно приятелство
Слави пък се размаза от кеф, защото напълно неочаквано и непланирано успя да поиграе малко тенис в клуба, в който членуват нашите приятели, и все още не може да се начуди на късмета си, че успя да си почеше за малко крастата насред Европата.

Да, в Бон си изкарахме чудесно, но след 3 дни престой там поемаме към Берлин. Разстоянието Бон-Берлин е над 600 км и пътувайки през страната ни прави впечатление, че нещата започват да се променят и то не към добро. Докато в Бавария всички коли по магистралата бяха само съвсем новички и големички беемвета, аудита и мерцедеси, на север вече автопаркът става доста по-шарен и като марки, и като възраст на колите. Пътят също започва да става по-лош, в смисъл, че тук-таме има по някоя кръпка, докато на юг алфалта беше гладък като стъкло. Маркировката на места поизтрита, мантинелата тука има-тука нема. С 2 думи, влизаме си в соц-а.

Берлин. Този град има специално значение за мен. Завършила съм немската гимназия в София, още преди 10-ти ноември 89 г.. Голяма част от учителите ни бяха немци, учила съм езика им, литературата им, историята им, въобще може да се каже, че съм немски възпитаник. А за 25 години така и съдбата не ми даде възможност да отида в Берлин. И ето ме сега, влизам в бленувания град и в душата ми изплуват тийнейджърски спомени и тръпна от вълнение, че най-после осъществявам една мечта. Нямам търпение да метнем куфарите в хотела и да тръгнем из Берлин. Разбира се, къде да отидеш първо в Берлин, ако не на Бранденбургската врата. Много държах да минем през нея откъм западната й част, която съм гледала само на снимка, защото за нас някога това беше забранена територия, място, където никога няма да бъдем. А аз сега съм там и ужасно много се вълнувам, което се струва много смешно на любимия съпруг, вече свикнал със силно емоционалната ми душа. Хайде пак малко исторически факти за по-младите читатели. В края на Втората световна война, когато Хитлер капитулира, Берлин е окупиран от войските на 4 държави - САЩ, Великобритания, Франция и Съветския съюз (няма да се впускам в разяснения какво е Съветския съюз, приемете, че това е Русия или питайте някой над 40-годишна възраст). Та тия ми ти луди хора разделят града на Източен и Западен Берлин, както разделят и самата Германия. Източен Берлин влиза в Германската демократична република (ГДР), а Западен Берлин - във Федералната република. Това се случва през 1945 година и през следващите десетина година стотици хиляди души се изнизват от комунистическото ГДР към "загнилия капитализъм" в Западен Берлин, търсейки там политическо убежище, а и по-добър живот. И в нощта на 13.август 1961 по заповед на нечий болен комунистически мозък, ГДР-то издига (подчертавам, за една нощ!) стена и прегражда града на две, така че да не може  да се минава от Източен в Западен Берлин. На другата сутрин който от която страна е бил през нощта, от тази страна си и артисАл и нямало минаване обратно. Изходите на метрото по линията, която свързвала Източен и Западен Берлин, били зазидани. В течение на годините Берлинската стена ставала все по-солидно заграждение - с охранителни кули, бодлива тел, издигнали втора, вътрешна стена на известно отстояние от първата, тоест чудели се какво да измислят, само и само да не допуснат някой да избяга от "развития социализъм". Но хората не са нито слепи, нито глухи, нито малоумни и мнозина търсели начини и правили опити да се измъкнат от този затвор и да преминат от другата страна на стената. В крайна сметка почти всички намерили смъртта си. И така до 1989 година, когато по време на среща между американския президент Ронад Рейгън и съветския президент Михаил Горбачов на сцената пред Бранденбургската врата Рейгън се обръща към Горбачов с думите: Мистър Горбачов, разрушете тази стена! Мистър Горбачов, отворете тази врата! (на английски звучи много патетично, а и момента е исторически). И чудото става. Днес стената е разрушена почти напълно и е оставена само на 2-3 места като паметник на историческото безумие. Сьс Слави, естествено, отидохме до едно от тези места, където днес има доста подтискащ мемориал върху останките на къща, през която е минавала стената и хората не можели да излязат на улицата, защото къщата останала в Източен Берлин, а улицата пред прозорците им била в Западен. Родителите махали през прозорците на децата си и не можели да отидат да ги прегърнат, нито да присъстват на сватбата им- уж на една ръка разстояние, а всъщност безнадеждно разделени навеки. На това място (Bernauer strasse, 10), над останките на къщата може да се чуят аудио записи с разказите на хората, живели в тази къща и ние стояхме и слушахме и хем знаехме, че това е истина, хем не можехме да повярваме. Разхождахме се уж по туристически маршрути, а за първи път в живота ми не ми беше приповдигнато и щастливо. Беше ми тъжно и подтискащо от всичко случило се и от разбитите животи на хиляди хора и семейства.

Иначе Берлин е модерен град, кипящ от живот. Навсякъде текат ремонти на улици, реставрират се сгради, строят се нови, магазините пращят от стоки, хората живеят, а не живучкат. Но! Прекалено много негативна историческа енергия чувствах аз в този град, много лоша карма и за първи път в моя живот не чувствах онази еуфория, която ме обзема, когато пътешестваме по света. Дори и сега като ви го разказвам, пак ме обзема тъга.
Пред Бранденбургската врата

Берлинската катедрала

Освежителен фонтан пред катедралата

Кулата е емблема на града още от соц време

Световният часовник също е соц забележителност, всъщност в момента изглежда доста демоде. Подозирам, че не е далеч времето, когато или ще го махнат , или ще го направят по-арт

Останки от стената

Табелка върху останките от стената

Арматурното желязо, нарочно оставено след разбиването на стената

Запазена оригинална част от цялото заграждение -
охранителната вишка, вътрешната стена, бодливата тел

Снимка пред стената откъм западната й част, тоест Източен Берлин е зад гърба ми - би трябвало да се усмихвам, а ми е адски тъжно
В допълнение на мемориалите за соц времената, има и няколко мемориала за нацистките безумия и в памет на избитите от Хитлер евреи, което действа не по-малко подтискащо, каквито са и самите исторически факти, разбира се.
Мемориалът в памет на избитите от нацистите евреи. Огромно поле в центъра на Берлин с различни по размери кубове, наподобяващи ковчези
За разведряване на тягостната атмосфера, отделяме половин ден за разходка из Берлинския зоопарк. Горещо препоръчвам посещение там, ако имате време. Зоопаркът е изключително богат на животински видове, включително има и сграда аквариум. Трябва да отбележа, че аквариумът в Барселона е доста по-атрактивен, заради стъкления тунел, който минава под акулите и те плуват над главата ти, но това е единствения кусур, който намерих на Берлинския зоопарк. Иначе времето там е много забавно и си заслужава всяка минута и всеки цент.

Независимо от не много жизнерадостните ми впечатления от Берлин, аз съм и си оставам германофил. Харесвам немците и смятам, че им прави чест, че полагат големи усилия да измият срама от челото и да покажат на света, че осъзнават безумието, което се е случило и сякаш дебело подчертават, че то не трябва да се забравя, за да не се повтори никога повече. С което печелят моето уважение.

Утре продължаваме с последните 2 дестинации от нашето пътешестие - Краков (Полша) и Сегед (Унгария).

Към част 1: Словения и Австрия
Към част 2: Мюнхен, замъка Нойшванщайн, Ротенбург ан дер Таубе и Вюрцбург

2 коментара:

  1. Не очаквах, че така ще ме завладеят и предадат от настроенито си, тазгодишните ти пътеписи. Дали заради това, че си "немска възпитаничка" :) или заради умелото съчетание между поднасянето на историческия бекграунд и стила на изказа, но беше истинско удоволствие да изчета статиите, а любопитството ми беше подмамвано от следващия и следващия, и следващия ред :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти за хубавите думи :) Те ме вдъхновяват да си допиша пътеписа, че още се помайвам за обещаната 4-та част. Поздрави!

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар ще бъде публикуван след одобрение от администратора.