Европейски тур 2014 - част 3: Бон, Кьолн и Берлин

Днес ще ви разкажа за двете немски столици Бон и Берлин. Както споменах още в първата част от пътеписа цялото пътуване започна с поканата да гостуваме на моя приятелка от детинство, която живее в Бон от много години. На когото и да кажех, че отиваме в Бон, реакцията винаги беше: Ха, че кво ще правите там?! Затова да ви кажа, че над Бон се намира замъка Драхенбург (Schloss Drachenburg). Построен е на Драконовата скала до брега на Рейн и от него се открива великолепна гледка над равнината, в която се намират и Бон, и Кьолн и сума ти други селища. Рейн се вие през равнината някак бавно и лежерно до безкрая, а по реката плуват лодки и туристически корабчета. Замъкът е построен през 19 в. само за 3 години от местен барон, който всъщност го строил, за да го ползва като вила. През годините бил полуразрушен, но през 40-те години на 20 в. правителството го реставрирало и в момента той блести в цялата си прелест. Замъкът е удивително красив както отвън, така и отвътре и е обграден от сравнително малка за един замък, но безупречно оформена и поддържана градина. Немците дори направили влакче, с което можеш да изкачиш високата скала и да спреш току пред входа на Драхенбург. Стояхме със Слави в пищно обзаведените стаи и си говорехме как човек придобива самочувстието на полубог, докато си пие чайчето в чашките от фин костен порцелан, заобиколен от този разкошен интериор и хвърлящ надменен поглед над простолюдието, сбутало се в колибите в равнината. Дааа...it's good to be the king! Чичко Маркс пък казал, че битието определя съзнанието и си е верно така. Друго си е да битуваш в замък (а не в боксониера в Обеля).

Другото, с което е известен Бон е, че там е роден Бетховен, ето това е родната му къща. Вътре няма какво кой знае да се види, използва се като музикална школа за деца.

Това пък е красивото кметство на Бон, пред него има малък площад с масички за пийване и хапване.

За по-младите ми читатели ще разясня, че имаше едни глупави времена до 1989 година, когато Германия беше разделена изкуствено на 2 държави и за около 45 години Бон зорлем е бил столица на едната от тях - Федералната република, докато вековната столица Берлин остава в така наречената Германска демократична република. Глупава работа, удивително е на какви идиотщини сме способни ние, уж разумните същества! За тази дивотия - разделянето на Германия (че и на самия Берлин!), ще ви разкажа и по-нататък, когато стигнем в Берлин.

В моите спомени Бон ще остане завинаги свързан с първото ми качване на мотор :) Оказа се, че нашият домакин е страстен моторист и бе така добър да ме разходи из равнината с него (или по-точно зад него!) Усещането наистина си заслужава! Чувстваш се свободен, млад, див, адреналинът ти се вдига до небесата и се чувстваш всемогъщ властелин на всичките земи.

Обикаляйки из Бонската равнина, минахме с мотора и покрай снимачната площадка на някакъв холивудски филм и ми беше казано, че сър Антъни Хопкинс е ей там, в оная групичка, но аз така и не го видях. Вероятно и сър не ме е видял мен :) Пък може и да ме е видял, но...късно е, либе, за китка :))

Направихме и кратка разходка до Кьолн, където човек може да прави точно 2 неща - да види прословутата катедрала и да пие жива бира Кьолш. Значи, катедралата е великолепна! А бирата още повече! Заседнахме с компанията в едно заведение така малко у лево от катедралата, към брега на реката, и случихме на най-бъбривия сервитьор вероятно в цяла Германия. Човекът се оказа румънец и като разбра, че сме българи, се размаза от кеф. Разказа ни цялата си автобиография, несгодите и сполуките на сегашния си емигрантски живот, описа ни в детайли що за хора са всичките му колеги поименно и накрая дори ни покани да се видим другия уикенд на плажа на Констанца :) Доста бира и вурстчета отекоха в тази комуникация, но пък ни беше адски весело!

Катедралата отвън

Катедралата отвътре

25-годишен брак

30-годишно приятелство

Слави пък се размаза от кеф, защото напълно неочаквано и непланирано успя да поиграе малко тенис в клуба, в който членуват нашите приятели, и все още не може да се начуди на късмета си, че успя да си почеше за малко крастата насред Европата.

Да, в Бон си изкарахме чудесно, но след 3 дни престой там поемаме към Берлин. Разстоянието Бон-Берлин е над 600 км и пътувайки през страната ни прави впечатление, че нещата започват да се променят и то не към добро. Докато в Бавария всички коли по магистралата бяха само съвсем новички и големички беемвета, аудита и мерцедеси, на север вече автопаркът става доста по-шарен и като марки, и като възраст на колите. Пътят също започва да става по-лош, в смисъл, че тук-таме има по някоя кръпка, докато на юг алфалта беше гладък като стъкло. Маркировката на места поизтрита, мантинелата тука има-тука нема. С 2 думи, влизаме си в соц-а.

Берлин. Този град има специално значение за мен. Завършила съм немската гимназия в София, още преди 10-ти ноември 89 г.. Голяма част от учителите ни бяха немци, учила съм езика им, литературата им, историята им, въобще може да се каже, че съм немски възпитаник. А за 25 години така и съдбата не ми даде възможност да отида в Берлин. И ето ме сега, влизам в бленувания град и в душата ми изплуват тийнейджърски спомени и тръпна от вълнение, че най-после осъществявам една мечта. Нямам търпение да метнем куфарите в хотела и да тръгнем из Берлин. Разбира се, къде да отидеш първо в Берлин, ако не на Бранденбургската врата. Много държах да минем през нея откъм западната й част, която съм гледала само на снимка, защото за нас някога това беше забранена територия, място, където никога няма да бъдем. А аз сега съм там и ужасно много се вълнувам, което се струва много смешно на любимия съпруг, вече свикнал със силно емоционалната ми душа. Хайде пак малко исторически факти за по-младите читатели. В края на Втората световна война, когато Хитлер капитулира, Берлин е окупиран от войските на 4 държави - САЩ, Великобритания, Франция и Съветския съюз (няма да се впускам в разяснения какво е Съветския съюз, приемете, че това е Русия или питайте някой над 40-годишна възраст). Та тия ми ти луди хора разделят града на Източен и Западен Берлин, както разделят и самата Германия. Източен Берлин влиза в Германската демократична република (ГДР), а Западен Берлин - във Федералната република. Това се случва през 1945 година и през следващите десетина година стотици хиляди души се изнизват от комунистическото ГДР към "загнилия капитализъм" в Западен Берлин, търсейки там политическо убежище, а и по-добър живот. И в нощта на 13.август 1961 по заповед на нечий болен комунистически мозък, ГДР-то издига (подчертавам, за една нощ!) стена и прегражда града на две, така че да не може  да се минава от Източен в Западен Берлин. На другата сутрин който от която страна е бил през нощта, от тази страна си и артисАл и нямало минаване обратно. Изходите на метрото по линията, която свързвала Източен и Западен Берлин, били зазидани. В течение на годините Берлинската стена ставала все по-солидно заграждение - с охранителни кули, бодлива тел, издигнали втора, вътрешна стена на известно отстояние от първата, тоест чудели се какво да измислят, само и само да не допуснат някой да избяга от "развития социализъм". Но хората не са нито слепи, нито глухи, нито малоумни и мнозина търсели начини и правили опити да се измъкнат от този затвор и да преминат от другата страна на стената. В крайна сметка почти всички намерили смъртта си. И така до 1989 година, когато по време на среща между американския президент Ронад Рейгън и съветския президент Михаил Горбачов на сцената пред Бранденбургската врата Рейгън се обръща към Горбачов с думите: Мистър Горбачов, разрушете тази стена! Мистър Горбачов, отворете тази врата! (на английски звучи много патетично, а и момента е исторически). И чудото става. Днес стената е разрушена почти напълно и е оставена само на 2-3 места като паметник на историческото безумие. Сьс Слави, естествено, отидохме до едно от тези места, където днес има доста подтискащ мемориал върху останките на къща, през която е минавала стената и хората не можели да излязат на улицата, защото къщата останала в Източен Берлин, а улицата пред прозорците им била в Западен. Родителите махали през прозорците на децата си и не можели да отидат да ги прегърнат, нито да присъстват на сватбата им- уж на една ръка разстояние, а всъщност безнадеждно разделени навеки. На това място (Bernauer strasse, 10), над останките на къщата може да се чуят аудио записи с разказите на хората, живели в тази къща и ние стояхме и слушахме и хем знаехме, че това е истина, хем не можехме да повярваме. Разхождахме се уж по туристически маршрути, а за първи път в живота ми не ми беше приповдигнато и щастливо. Беше ми тъжно и подтискащо от всичко случило се и от разбитите животи на хиляди хора и семейства.

Иначе Берлин е модерен град, кипящ от живот. Навсякъде текат ремонти на улици, реставрират се сгради, строят се нови, магазините пращят от стоки, хората живеят, а не живучкат. Но! Прекалено много негативна историческа енергия чувствах аз в този град, много лоша карма и за първи път в моя живот не чувствах онази еуфория, която ме обзема, когато пътешестваме по света. Дори и сега като ви го разказвам, пак ме обзема тъга.

Пред Бранденбургската врата

Берлинската катедрала

Освежителен фонтан пред катедралата

Кулата е емблема на града още от соц време

Световният часовник също е соц забележителност, всъщност в момента изглежда доста демоде. Подозирам, че не е далеч времето, когато или ще го махнат , или ще го направят по-арт

Останки от стената

Табелка върху останките от стената

Арматурното желязо, нарочно оставено след разбиването на стената

Запазена оригинална част от цялото заграждение -
охранителната вишка, вътрешната стена, бодливата тел

Снимка пред стената откъм западната й част, тоест Източен Берлин е зад гърба ми - би трябвало да се усмихвам, а ми е адски тъжно

В допълнение на мемориалите за соц времената, има и няколко мемориала за нацистките безумия и в памет на избитите от Хитлер евреи, което действа не по-малко подтискащо, каквито са и самите исторически факти, разбира се.

Мемориалът в памет на избитите от нацистите евреи. Огромно поле в центъра на Берлин с различни по размери кубове, наподобяващи ковчези

За разведряване на тягостната атмосфера, отделяме половин ден за разходка из Берлинския зоопарк. Горещо препоръчвам посещение там, ако имате време. Зоопаркът е изключително богат на животински видове, включително има и сграда аквариум. Трябва да отбележа, че аквариумът в Барселона е доста по-атрактивен, заради стъкления тунел, който минава под акулите и те плуват над главата ти, но това е единствения кусур, който намерих на Берлинския зоопарк. Иначе времето там е много забавно и си заслужава всяка минута и всеки цент.

Независимо от не много жизнерадостните ми впечатления от Берлин, аз съм и си оставам германофил. Харесвам немците и смятам, че им прави чест, че полагат големи усилия да измият срама от челото и да покажат на света, че осъзнават безумието, което се е случило и сякаш дебело подчертават, че то не трябва да се забравя, за да не се повтори никога повече. С което печелят моето уважение.

Утре продължаваме с последните 2 дестинации от нашето пътешестие - Краков (Полша) и Сегед (Унгария).

Към част 1: Словения и Австрия
Към част 2: Мюнхен, замъка Нойшванщайн, Ротенбург ан дер Таубе и Вюрцбург