Тръгваме от Берлин и спираме в близкия Потсдам за кратко посещение на всеизвестния замък Сан Суси. Замъкът всъщност са 3-4 сгради, много красиви наистина, но особено забележителни са градините и парка, който е огромен.
Ето снимки за доказателство.
Целта на създаването и поддържането на този внушителен парк била най-вече развлекателна. Едно време нали не са имали кой знае колко забавления, така че разходките в тия дебри били доста вълнуващи - не знаеш от кой храст какъв заек ще изскочи и кого ще срещнеш. Пък и да решиш да правиш нещо скрито-покрито, тука няма кой да те види :) Демек паркът е давал възможностите, които днес ни дава интернет :)
В Потсдам се изнизват неусетно 2-3 часа и около обяд решаваме, че е крайно време да атакуваме Полша. От Берлин до Краков ни чакат около 600 км, което е ок за еднодневен преход, но искам да ви предупредя за нещо, което не знаехме и много ни изненада. Влязохме в Полша по пътя, който минава през Котбус. Нямам идея по каква причина, но пътят от влизането в Полша в продължение на 75 км. е в безобразно състояние. Асфалтът е дупка до дупка и през двайсетина километра има поставени знаци, че дупките продължават още 20 км. Ти се успокояваш, казваш си, че ей сега ще ги минеш и после пътят ще се оправи, ама нанайци! Тези 75 км. ги минахме за повече от час и всички вътрешности ни заболяха от безкрайното друсане. Подозирам, че този път е останал отпреди влизането на Полша в ЕС и е много вероятно тези дупки да са оставени така от гледна точка на военна сигурност, не знам. Подозирам също така, че има и друг път, по който може да се влезе в Полша от Германия, но просто нямаше кой да ни предупреди.
След дълго и определено неприятно пътуване, магистралата ни отвежда най-после до Краков. Още с влизането в града, попадаме на мили родни картинки. Олющени панелки, изпотрошени тротоари, изтрита пътна маркировка, подозрителни субекти с доста криминален вид. Навигацията ни довежда до хотела, който (както установяваме малко по-късно) се оказва в сърцето на най-оживената част в сърцето на града. Изненадващо е също, че хотела ни е в пристройка към църква и отвън изглежда като част от храма, но отвътре всъщност е дизайнерски обзаведен и доста приятен.
Снимки на църквата и на залепения за нея наш хотел:
Имаме само един ден престой в Краков, така че бързо тръгваме, за да го разгледаме и разбира се се насочваме към Стария град, който е разположен на върха на височък хълм и от него се открива широка гледа над целия Краков. Допреди да стигнем до Стария град коментираме, че сега ни става ясно защо поляците се чувстват толкова добре в България - и у нас и при тях е същата циганийка. В момента, в който влизаме в оградения с крепостна стена Стар град, обаче, ситуацията коренно се променя. Това място определено си заслужава бития дотам път!
Вечерта установяваме, че хотелът ни е и в най-купонджиската част на Краков. След залез слънце заведенията се напълниха с хора, ресторантите, пъбовете и кафенетата се пръскаха по шевовете от развеселени поляци и навсякъде цареше изключително приятна и весела атмосфера. Разхождайки се по малките павирани улички със Слави констатирахме и че полякините са много красиви. Колкото и да не ми се иска да го призная, фактите са си факти. Имаме очи, видяхме и най-обикновени момичета и натокани дами, ама все хубавици с една такава топла славянска красота, а не скандинавски ледени кралици.
На другия ден закусваме и се отправяме към последната точка от тазгодишното ни пътешествие - Сегед, Унгария, който е стратегически граничи и със Сърбия и с Румъния. Само за протокола да спомена, че в Унгария пътищата са в много добро състояние и магистралите са отлични. Ако ще минавате по магистрала, си вземете винетка.
Много държах да посетя Сегед по една носталгична причина. Преди безкрайно много години, в далечната 1986 година, това беше първият град извън България, който посетих, и тогава той ми се видя приказен. Особено впечатлена бях тогава от градската катедрала, която ме порази, тъй като до този момент не бях виждала и не бях влизала в католически храм. Случи се така, че влязох в катедралата по време на сутрешната неделна меса и тържествената атмосфера в храма ме завладяха. Оттогава минаха 30 години, но прекрасния спомен си стоеше в съзнанието ми и много исках да посетя Сегед отново и да го видя с днешните си очи. За съжаление, останах разочарована и докато със Слави обикаляхме из града се чудех какво толкова ме е впечатлило тогава. Дори и катедралата беше в ремонт и не можахме да влезем. Така че Сегед този път беше просто една точка за преспиване по дългия път към дома.
Хайде няколко снимки и от Сегед:
Ами....това беше края на прекрасните 2 седмици, в които обиколихме още една част от Европа. Сега, когато това пътешествие е вече зад гърба ни, е време за нови планове :)
Към част 2: Мюнхен, замъка Нойшванщайн, Ротенбург ан дер Таубе и Вюрцбург
Към част 3: Бон, Кьолн и Берлин
