Добре дошли!

Този блог се появи вследствие на страстта ми към пачуърка и затова на него ще намерите публикации основно на тази тематика.
Ако не се интересувате от този вид ръкоделие, което някои хора превръщат в изкуство, не си губете времето с този блог. Животът е твърде кратък, затова правете само това, което ви доставя удоволствие :))
А за тези, които споделят същата страст към пачуърка като мен, ще публикувам интересни неща и информация по тази тема, които съм научила/прочела/видяла, така че да бъде полезна някому.

Приятно четене :)

Welcome!

This blog appears as a result of my passion for patchwork and quilting and therefore you will find here posts on this topic.
If you are not interested in this type of craft that some people turn into art, do not waste your time with this blog. Life is too short, so just do what you enjoy:))
For those who share the same passion for patchwork as me I will post interesting things on this topic, which I've learned/read/saw hoping that it will be useful to someone.

Enjoy reading:)

Translate

неделя, 31 юли 2011 г.

Мъжко шалте

За моя голяма радост се оказа, че не само жените се интересуват от пачуърк :))

Шалтето на снимката по-долу беше ушито по поръчка на клиент-мъж с идеята да се освежи вида на любимия му диван, на който той явно много държи. Искаше да е нещо дънково, без конкретна идея за дизайн, като ми даде пълна свобода да намеря платове и да го ушия.

Доста обмислях какво да бъде. Първоначално мислех да ушия цялото шалте от типичния дебел дънков плат. Но се притеснявах от размера (около 180 на 220 см.), който щеше да направи шалтето изключително трудно за куилтиране, защото щеше да стане твърде голямо, респективно тежко. Големият обем, от друга страна, щеше да го направи трудно за поддръжка и още при първия опит за пране в обикновена пералня клиентът щеше да установи това. Затова реших да направя комбинация от дебел дънков плат, тънък дънков плат и трети плат в десен, за освежаване на преобладаващата дънкова визия.

Тънък дънков плат намерих лесно. Платът на цветя също не беше проблем, още повече, че десена пасваше отлично с цвета на дървото на мебелите в апатамента. Големият проблем беше не да намеря дебел дънков плат, а да намеря такъв без еластан. Незнайно защо във всички магазини за платове в София продават само дънкови платове с еластан. Е, успях да намеря, но ми костваше неколкодневно обикаляне.

След това работата тръгна бързо. Исках дизайна да е нещо изчистено, някак не ми се връзваше да шия звезди или цветя за мъж. Затова се спрях на класически вариант - квадрати в квадрати.
Към шалтето трябваше да бъдат направени още 2 калъфа за подлакътници и 2 калъфки за възглавници. В дизайна на калъфките за възглавници вмъкнах малко кръгове за омекотяване на квадратите в шалтето, а подлакътниците реших да направя изчистени, за да не стане претрупано.

И в крайна сметка ето го резултата, сниман на място в апартамента на клиента:


Това е единствената снимка, която успях да направя, защото батериите на фотоапарата имаха толкова силица :))

Руси, да си го ползваш със здраве!







понеделник, 4 юли 2011 г.

Първа поръчка

Първата поръчка в магазинчето вече е приета, ушита и предадена - шалте за детска стая на малко момиченце. Шиенето на този проект беше удоволствие за мен. Клиентката имаше абсолютна яснота какво иска - шалтето да бъде единствения цветен акцент в сравнително пастелната стая. Донесе закупени от нея платове, избра дизайна след кратко колебание измежду няколкото, които й предложих, даде ми размера и единственото, което помоли, беше да спазя уговорения срок. Естествено, желанието й беше изпълнено. Доволна съм от крайния резултат - изчистен дизайн, нежен колорит, приятно цветово съчетание. Пожелавам на малката собственичка на този пачуърк да расте здрава и щастлива сред красота и хармония.



събота, 2 юли 2011 г.

Нова чанта

Не знам как е при другите, но моите най-големи критици са най-близките ми - децата и мъжа ми (майка ми не се брои, защото тя винаги харесва всичко мое). В повечето случаи, когато ги попитам за нещо дали им харесва, се започва едно хъмкане, мънкане, едни изказвания от сорта "Ще ти кажа, че е ок, за да ме оставиш на мира". Затова приемам като най-голям успех нещата, които фемилито е харесало от раз. Вчера започнах с доста нерешителност една нова чанта, както и с голяма доза двоумение как ли да я направя, защото не съм шила досега от този тип чанти-торби. Ших, ших и почти я бях докара до края, когато се прибра малката ми дъщеря. И още с влизането я фиксира и се затръшка колко много й харесва и как това е нейната чанта и затова трябва моментално да я вземе :))) Егати кефа! Много съм щастлива :)) Днес я доукрасих и с едно цвете и сега изглежда ето така:


петък, 1 юли 2011 г.

Магазинчето

Когато реших да си направя блог, се зарекох, че ще бъда активна, ще пиша редовно и въобще ще се грижа за мойто виртуално местенце. Да, да, ама не. Изминаха почти 3 месеца, в които ми се случиха страшно много неща, а аз не написах нищо. Нищо! Срам и позор! А това, което се случи, заслужаваше не само да бъде изживяно, но и описано. Защото беше хубаво. След дълго чудене дали и как, отворих собствен магазин за пачуърк и други ръчно изработени неща. Обичам този тип магазинчета - малки, уютни, кокетни, пълни с изненадващи находки. Както казват англичаните - a secret gem :)) За мой късмет успях да събера около себе си няколко човека, на които безкрайно се възхищавам, защото напълно любителски, но с огромно желание и страст към красивото изработват какви ли не чудни неща. Така че полека-лека магазинчето се напълни с неща, всичките ръчна изработка, всичките уникални...и излъчващи много положителна енергия. Харесва ми реакцията на хората, които влизат, макар и само да разгледат. Първо заглеждат витрината, после надничат през вратата, после влизат, гледат и се усмихват. Това ме зарежда страхотно и ме кара да се чувствам щастлива.
Покрай отварянето на магазинчето се запознах с невероятни хора и съм безкрайно благодарна на съдбата, че ме срещна с тях - Ирена, Краси, Зори, Илиана, Юлето, Кети, Теа, Мина, Бистра, Йовка.... и още, и още.... Изключителни жени, всяка уникална с някаква своя способност, но всички обединени в стремежа си да правят красота просто ей така, за да я има. Горда и щастлива съм, че ги познавам! Ето снимки на някои техни произведения. Не са ли страхотни :))