На 5-тия ден от престоя ни в Италия потегляме към втората топ-дестинация (след Венеция) - Флоренция. Доста се колебаем дали да пътуваме дотам с колите или с влак. Причината за двоумението не е, че дотам са около 120 км, а по-скоро имаме притеснения относно паркирането. В крайна сметка се разделяме на оперативни групи и едното семейство отива на влака, а ние другите 2 семейства решаваме да рискуваме и да отидем с колите.
Тръгваме към 9,30, минаваме по завои, завои, завои (има ли смисъл да го споменавам това повече?), качваме се на магистралата и към 11 ч. сме във Флоренция. В предишните части пропуснах да спомена, че участъка от магистралата от Болоня, през Флоренция и Сиена до Рим се нарича Аутострада дел соле, демек слънчевата магистрала. Че беше слънчева, слънчева беше (както и цяла Италия по това време), но да знаете, че тунелите са безброй, а някои са и доста дълги, та повечето време слънце не видяхме. Влизаме във Флоренция и още от отбивката на магистралата започва адско градско задръстване. Целта ни е паркинга на жп гара Санта Мария Новела, защото от нея на практика започва историческият център. За инфо - из целия град (а това го имаше и във Венеция) до насочващите указателни табели за паркинг има светлинни табла, на които пише колко свободни места има на съответния паркинг и ти си гледаш - на 1 км вдясно има паркинг с примерно 35 свободни места, но на паркинга на 3 км вляво има 124 свободни места и овреме преценяваш накъде да свърнеш. Супер удобно е и не губиш време за обикаляне по паркинги, на които не знаеш дали ще намериш място. Паркираме и тръгваме.
Флоренция.... Името само по себе си говори достатъчно. Пищна красота прелива от всеки ъгъл. Апропо, преди години, при първото ми посещение в Италия, в Рим, общото ми впечатление беше същото - целият град е изобилие от архитектурни и художествени шедьоври, които ти пълнят очите и душата. Прочутото Дуомо на Флоренция е божествено красиво. Пищност - това е думата, която първа ми изниква в главата. По фасадата има толкова архитектурни детайли и украси, че започвам да се чудя как е възможно да се измисли такова нещо и какъв зверски труд е, за да се създаде.
И във Флоренция, както и в Рим, Микеланджело и Брунелески са се вихрили сериозно и шедьоврите им са на всеки ъгъл. След Думото излизаме на площада на Сеньорията, където е Палацо Векио, демек вехтия дворец :)), пред който са фонтана на Нептун и прословутия Давид на Микеланджело. За инфо - това е копие на Давид, истинската творба на Микеланджело е в Галерия Академия наблизо. Давид ми прави впечатление с несъразмерно големите си длани и стъпала, идея си нямам защо.
Минаваме покрай галерия Уфици (за инфо - това е една от-богатите галерии в света), в която не влизаме, защото не сме си купили предварително билети по интернет, а опашката на място е внушителна и продължаваме към Понте Векио (Стария Мост) над река Арно. Може и да възмутя много хора сега, но моста никак не ме впечатли. Да ме прощават италианците, но Ловешкия мост по нищо не отстъпва на Понте Векио, само дето не е така шарен и никой не го е чувал. За кой ли път се убеждавам, че и ние имаме какво да покажем на света, но маркетинга безумно силно ни куца. Както и да е. Минаваме по моста, по който са подредени десетки златарски магазини, които са пълни само с руски туристи, и излизаме на площада пред двореца Пити.
Винаги досега, когато сме пътували в чужбина, сме отделяли много време за музеи и галерии. И в Лувъра, и в Британския музей, и във Ватиканските музеи разглеждахме по цял ден и видяхме великолепни произведения на изкуството, разбира се. Този път, обаче, бяхме решили, че не тръгваме толкова на културен туризъм, колкото просто да се потопим в атмосферата, да се опитаме да се слеем с местните и да не щракаме нонстоп с фотоапаратите като японски туристи, а просто да се разхождаме по уличките, да ядем пици, ньоки и сладолед в местните тратории и да пием кафе кон пана (кафе със сметана) на малка масичка с изглед към незнаен фонтан. Знам, че сме пропуснали десетки архитектурни шедьоври и стотици произведения на изкуството, но си изкарахме лежерно и мноооого приятно.
На следващия ден отиваме в Пиза - малко компактно градче с една, ама пък световна забележителност. Като се замисли човек е малко нелепо, че целия свят се стича да види един паметник на строителна несъобразителност. Ако правилно си спомням от филмите по Нешънъл Джиографик, кулата е започнала да пропада още при строежа й, заради неправилно фундиране, което не е издържало тежестта й. С годините това се е засилвало, кулата все повече се е накланяла. От научно-популярните филмчета знам, че в желанието си да спрат накланянето сума инженери са правили какви ли не експерименти, в резултат на някои от тях положението ставало още по-лошо и в крайна сметка днес отдолу са налети тонове бетон. Като се абстрахираме от това, кулата сама по себе си е много красива. Бяла и сякаш дантелена. Определено си заслужава да се види.
Пропуснах да спомена, че на отиване към Пиза, спираме да разгледаме Ливорно с идеята, че щом е известен град, сигурно има какво да се гледа. Голяма грешка! Помотахме се около час, търсейки някаква забележителност, но така и не намерихме.
Да ви разкажа още и за еднодневната ни екскурзия до Чешина - курортен град на Тиренско море (на западния бряг на Ботуша). Чешина е приятно място с типичното излъчване и атмосфера на курортно градче по морето. Много ми харесаха малките фонтанчета по крайбрежната алея, които извират от плочките и явно са предназнаени за изплакване на пясъка от крачетата на плажуващите. Както се вижда на снимката по-долу, фонтанчетата могат да се използват и за лечение на разширени вени и тромбофлебит :))
Плажът им въобще не ме впечатли - черен пясък (където въобще имаше пясък) накрая с камъни, което силно затруднява влизането в морето. Но за сметка на това пък беше претъпкан. Ние ли сме уцелили местния Слънчев бряг или навсякъде е така не мога да кажа, но факт е, че самия плаж никак не ми допадна.
Последният ни ден в Тоскана се отдаваме на плаж край басейна в къщата и целодневно мързелуване. На другия ден, с огромно нежелание си тръгваме от това райско местенце, където изкарахме 7 незабравими дни, за които със сигурност ще говорим още дълго.
И накрая да ви разкажа съвсем накратко за Словения. Минаваме Триест, влизаме в Словения и първото, което ни прави впечатление, е, че дивата природа около магистралата е някак доста подредена и опитомена. Ливадите окосени и оформени в правилни четириъгълници. Горите, уж диви, но и там дърветата подредени под конец. Горе-долу по средата на разстоянието между границата с Италия и столицата Любляна се намира пещерата Постойна, за която ни информират с огромни билбордове по магистралата. За наше съжаление, минаваме оттам към 8 вечерта и няма време за разглеждане. На снимки Постойна изглежда доста впечатляваща, та и нея си я заплюваме за посещение някога друг път.
Пристигаме в Любляна на смрачаване и решаваме да не караме до Загреб (на има-няма стотина километра оттук), обикаляме малко в търсене на хотел на прилична цена, че и финансите са на привършване, хвърляме куфара в хотелската стая и моментално излизаме навън, за да разгледаме града, доколкото е възможно, щото часът е вече след 9 вечерта.
Това, с което Любляна ме удиви, е чистотата. И спокойствието. Езикът им, както и в Хърватска, е отлично разбираем за нас, но общото излъчване е някак немско. Веднага се гмурваме в стария град, в търсене на място, където да похапнем. Оказва се, че има доста заведения, разположени от двете страни на реката (не ме питайте за името й), и общата атмосфера в стария град е много приятна и релаксираща. Наоколо много млади хора, без крясъци, без истерии, без пиянски изцепки, приятна музика, която е достатъчно тиха, така че хем да я чуваш за настроение, хем да си чуваш и приказката с другарчето. В края на стария град има хълм с крепост, от която се вижда целия град и до която се стига с въжена линия, но за съжаление беше твърде късно и не можахме да се качим. Чудесно място, китно и уютно, което горещо препоръчвам.
Та...това е. Изкарахме великолепни 10 дни, разгледахме интересни места, сдобихме се с много впечатления, пътувахме ужасно много и останаха спомени за цял живот. Ще се радвам, ако моя разказ ви е бил интересен и ви пожелавам всичките приятни емоции, които изживяхме.
