Добре дошли!

Този блог се появи вследствие на страстта ми към пачуърка и затова на него ще намерите публикации основно на тази тематика.
Ако не се интересувате от този вид ръкоделие, което някои хора превръщат в изкуство, не си губете времето с този блог. Животът е твърде кратък, затова правете само това, което ви доставя удоволствие :))
А за тези, които споделят същата страст към пачуърка като мен, ще публикувам интересни неща и информация по тази тема, които съм научила/прочела/видяла, така че да бъде полезна някому.

Приятно четене :)

Welcome!

This blog appears as a result of my passion for patchwork and quilting and therefore you will find here posts on this topic.
If you are not interested in this type of craft that some people turn into art, do not waste your time with this blog. Life is too short, so just do what you enjoy:))
For those who share the same passion for patchwork as me I will post interesting things on this topic, which I've learned/read/saw hoping that it will be useful to someone.

Enjoy reading:)

Translate

вторник, 7 август 2012 г.

Много Италия, малко Хърватска и щипка Словения

Изчаках известно време, преди да напиша този пост. Трябваше безкрайно многото впечатления да улегнат малко в главата ми, за да намеря думите, с които да изразя чувствата си от великолепното ни изкарване в Италия и околовръст. От години със Слави мечтаехме за лятна почивка в Тоскана, но решението бе взето навръх тази Нова година. Подготовката отне почти 6 месеца - намиране и наемане на къща, планиране на маршрут, набелязване на местата, които задължително искаме да посетим, събиране на пари... Това, последното, най-много ни затрудни, но да не задълбаваме в битовизми.

И така, дойде безкрайно дълго чакания 19-ти юли! Тръгваме в 4,30 сутринта, чакат ни 856 км до Опатия, Хърватска, където е първата ни нощувка. Пътят до Ниш не е нищо особено, но пък е достатъчно лош, за да държи шофьора буден :)) След Ниш се качваме на магистралата, където става още по-скучно - право и широко. На влизане в Белград малко се пообъркваме, защото навигацията казва карай направо, а табелките сочат да свием по околовръстното, в крайна сметка обикаляме Белград и отново се качваме на магистралата. Магистралата заобикаля доста отдалеч Загреб и след кратко колебание, решаваме да не влизаме в него, а директно да цепим към Опатия. Пристигаме там към 5 следобяд, намираме си хотелчето, находящо се на улица Локва :)) и веднага тръгваме да разглеждаме.

За Хърватска, и по-точно за района около Опатия, мога да кажа само хвалебствия. Великолепно място, в което и двамата със Слави се влюбихме и със сигурност в бъдеще ще пообиколим за по-дълго този район. Средиземноморска архитектура, палми, беемвета...тия хора, хърватите, направо ми събраха очите. Не били член на ЕС, много важно! Целият европейски съюз бродеше по малките улички вечерта, а и на плажа на следващия ден. За нас, българите, няма никаква езикова бариера, всичко се разбира, хърватите са любезни и отзивчиви. Някой може и да се учуди какво пък толкова й се прехласвам на тая Хърватска... По принцип българите имаме склонност да неглижираме околните балкански държави и конкретно страните от бивша Югословия, но ние със Слави се влюбихме в Хърватска. Пътищата им великолепни, магистралите им като слънце, тунелите новички, боядисани, с лампички, с вентилатори...абе европейска работа. Къщите им спретнати, градинките им подредени, палмите им...палми. Имат си хората самочувствие и напълно заслужено! В хотелчето ни, семеен тип, бяхме единствените българи, всички останали бяха германци и швейцарци.

На следващия ден направихме целодневен плаж и това е единственото, в което ги превъзхождаме. Плажовете са мънички, каменисти  (а някой бяха дори бетонни!), трябва да се ходи, а и плува, с обувки (сещате се от онези гумените, тип цвички, хаха!), защото в морето има морски таралежи. Апропо, водата в морето е кристално чиста и около краката ми плуваха рибоци.
Който мисли, че прекалявам с хвалебствията за Хърватска... да иде да провери.
Ето малко снимки.










На третия ден, рано сутринта, се мятаме в колата и тръгваме към Триест. Тук да вметна, че от Риека, до Триест се минава за съвсем кратко през Словения. Колко кратко ли? Точно един кроасан време :)) Захапах кроасана на границата Хърватска/Словения и изхвърлих амбалажа на границата Словения/Италия. Вярно, че кроасанът си беше големичък, но пък и разстоянието беше супер кратко.
И така, влизаме в Италия и гоним час за пристигане в първата ни точка за престой - Венеция.

За нея...утре :)

Втора част- тук

1 коментар:

  1. Когато бях малка, имахме плоча на един състав - Дубровнишките трубадури - и до днес си спомням една тяхна песничка. Завиждам ти благородно за емоциите, които си преживяла там и предаде и на нас, а пък как ви се радвам на двамката - излъчващи любов и безгрижие!!!!
    Таня - радваща се и малко, ама много малко - завиждаща

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар ще бъде публикуван след одобрение от администратора.