Добре дошли!

Този блог се появи вследствие на страстта ми към пачуърка и затова на него ще намерите публикации основно на тази тематика.
Ако не се интересувате от този вид ръкоделие, което някои хора превръщат в изкуство, не си губете времето с този блог. Животът е твърде кратък, затова правете само това, което ви доставя удоволствие :))
А за тези, които споделят същата страст към пачуърка като мен, ще публикувам интересни неща и информация по тази тема, които съм научила/прочела/видяла, така че да бъде полезна някому.

Приятно четене :)

Welcome!

This blog appears as a result of my passion for patchwork and quilting and therefore you will find here posts on this topic.
If you are not interested in this type of craft that some people turn into art, do not waste your time with this blog. Life is too short, so just do what you enjoy:))
For those who share the same passion for patchwork as me I will post interesting things on this topic, which I've learned/read/saw hoping that it will be useful to someone.

Enjoy reading:)

Translate

неделя, 12 август 2012 г.

Много Италия, малко Хърватска и щипка Словения (4)

На 5-тия ден от престоя ни в Италия потегляме към втората топ-дестинация (след Венеция) - Флоренция. Доста се колебаем дали да пътуваме дотам с колите или с влак. Причината за двоумението не е, че дотам са около 120 км, а по-скоро имаме притеснения относно паркирането. В крайна сметка се разделяме на оперативни групи и едното семейство отива на влака, а ние другите 2 семейства решаваме да рискуваме и да отидем с колите.

Тръгваме към 9,30, минаваме по завои, завои, завои (има ли смисъл да го споменавам това повече?), качваме се на магистралата и към 11 ч. сме във Флоренция. В предишните части пропуснах да спомена, че участъка от магистралата от Болоня, през Флоренция и Сиена до Рим се нарича Аутострада дел соле, демек слънчевата магистрала. Че беше слънчева, слънчева беше (както и цяла Италия по това време), но да знаете, че тунелите са безброй, а някои са и доста дълги, та повечето време слънце не видяхме. Влизаме във Флоренция и още от отбивката на магистралата започва адско градско задръстване. Целта ни е паркинга на жп гара Санта Мария Новела, защото от нея на практика започва историческият център. За инфо - из целия град (а това го имаше и във Венеция) до насочващите указателни табели за паркинг има светлинни табла, на които пише колко свободни места има на съответния паркинг и ти си гледаш - на 1 км вдясно има паркинг с примерно 35 свободни места, но на паркинга на 3 км вляво има 124 свободни места и овреме преценяваш накъде да свърнеш. Супер удобно е и не губиш време за обикаляне по паркинги, на които не знаеш дали ще намериш място. Паркираме и тръгваме.

Флоренция.... Името само по себе си говори достатъчно. Пищна красота прелива от всеки ъгъл. Апропо, преди години, при първото ми посещение в Италия, в Рим, общото ми впечатление беше същото - целият град е изобилие от архитектурни и художествени шедьоври, които ти пълнят очите и душата. Прочутото Дуомо на Флоренция е божествено красиво. Пищност - това е думата, която първа ми изниква в главата. По фасадата има толкова архитектурни детайли и украси, че започвам да се чудя как е възможно да се измисли такова нещо и какъв зверски труд е, за да се създаде.






И във Флоренция, както и в Рим, Микеланджело и Брунелески са се вихрили сериозно и шедьоврите им са на всеки ъгъл. След Думото излизаме на площада на Сеньорията, където е Палацо Векио, демек вехтия дворец :)), пред който са фонтана на Нептун и прословутия Давид на Микеланджело. За инфо - това е копие на Давид, истинската творба на Микеланджело е в Галерия Академия наблизо. Давид ми прави впечатление с несъразмерно големите си длани и стъпала, идея си нямам защо.









Минаваме покрай галерия Уфици (за инфо - това е една от-богатите галерии в света), в която не влизаме, защото не сме си купили предварително билети по интернет, а опашката на място е внушителна и продължаваме към Понте Векио (Стария Мост) над река Арно. Може и да възмутя много хора сега, но моста никак не ме впечатли. Да ме прощават италианците, но Ловешкия мост по нищо не отстъпва на Понте Векио, само дето не е така шарен и никой не го е чувал. За кой ли път се убеждавам, че и ние имаме какво да покажем на света, но маркетинга безумно силно ни куца. Както и да е. Минаваме по моста, по който са подредени десетки златарски магазини, които са пълни само с руски туристи, и излизаме на площада пред двореца Пити.



Винаги досега, когато сме пътували в чужбина, сме отделяли много време за музеи и галерии. И в Лувъра, и в Британския музей, и във Ватиканските музеи разглеждахме по цял ден и видяхме великолепни произведения на изкуството, разбира се. Този път, обаче, бяхме решили, че не тръгваме толкова на културен туризъм, колкото просто да се потопим в атмосферата, да се опитаме да се слеем с местните и да не щракаме нонстоп с фотоапаратите като японски туристи, а просто да се разхождаме по уличките, да ядем пици, ньоки и сладолед в местните тратории и да пием кафе кон пана (кафе със сметана) на малка масичка с изглед към незнаен фонтан. Знам, че сме пропуснали десетки архитектурни шедьоври и стотици произведения на изкуството, но си изкарахме лежерно и мноооого приятно.

На следващия ден отиваме в Пиза - малко компактно градче с една, ама пък световна забележителност. Като се замисли човек е малко нелепо, че целия свят се стича да види един паметник на строителна несъобразителност. Ако правилно си спомням от филмите по Нешънъл Джиографик, кулата е започнала да пропада още при строежа й, заради неправилно фундиране, което не е издържало тежестта й. С годините това се е засилвало, кулата все повече се е накланяла. От научно-популярните филмчета знам, че в желанието си да спрат накланянето сума инженери са правили какви ли не експерименти, в резултат на някои от тях положението ставало още по-лошо и в крайна сметка днес отдолу са налети тонове бетон. Като се абстрахираме от това, кулата сама по себе си е много красива. Бяла и сякаш дантелена. Определено си заслужава да се види.








Пропуснах да спомена, че на отиване към Пиза, спираме да разгледаме Ливорно с идеята, че щом е известен град, сигурно има какво да се гледа. Голяма грешка! Помотахме се около час, търсейки някаква забележителност, но така и не намерихме.

Да ви разкажа още и за еднодневната ни екскурзия до Чешина - курортен град на Тиренско море (на западния бряг на Ботуша). Чешина е приятно място с типичното излъчване и атмосфера на курортно градче по морето. Много ми харесаха малките фонтанчета по крайбрежната алея, които извират от плочките и явно са предназнаени за изплакване на пясъка от крачетата на плажуващите. Както се вижда на снимката по-долу, фонтанчетата могат да се използват и за лечение на разширени вени и тромбофлебит :))





Плажът им въобще не ме впечатли - черен пясък (където въобще имаше пясък) накрая с камъни, което силно затруднява влизането в морето. Но за сметка на това пък беше претъпкан. Ние ли сме уцелили местния Слънчев бряг или навсякъде е така не мога да кажа, но факт е, че самия плаж никак не ми допадна.

Последният ни ден в Тоскана се отдаваме на плаж край басейна в къщата и целодневно мързелуване. На другия ден, с огромно нежелание си тръгваме от това райско местенце, където изкарахме 7 незабравими дни, за които със сигурност ще говорим още дълго.

И накрая да ви разкажа съвсем накратко за Словения. Минаваме Триест, влизаме в Словения и първото, което ни прави впечатление, е, че дивата природа около магистралата е някак доста подредена и опитомена. Ливадите окосени и оформени в правилни четириъгълници. Горите, уж диви, но и там дърветата подредени под конец. Горе-долу по средата на разстоянието между границата с Италия и столицата Любляна се намира пещерата Постойна, за която ни информират с огромни билбордове по магистралата. За наше съжаление, минаваме оттам към 8 вечерта и няма време за разглеждане. На снимки Постойна изглежда доста впечатляваща, та и нея си я заплюваме за посещение някога друг път.

Пристигаме в Любляна на смрачаване и решаваме да не караме до Загреб (на има-няма стотина километра оттук), обикаляме малко в търсене на хотел на прилична цена, че и финансите са на привършване, хвърляме куфара в хотелската стая и моментално излизаме навън, за да разгледаме града, доколкото е възможно, щото часът е вече след 9 вечерта.

Това, с което Любляна ме удиви, е чистотата. И спокойствието. Езикът им, както и в Хърватска, е отлично разбираем за нас, но общото излъчване е някак немско. Веднага се гмурваме в стария град, в търсене на място, където да похапнем. Оказва се, че има доста заведения, разположени от двете страни на реката (не ме питайте за името й), и общата атмосфера в стария град е много приятна и релаксираща. Наоколо много млади хора, без крясъци, без истерии, без пиянски изцепки, приятна музика, която е достатъчно тиха, така че хем да я чуваш за настроение, хем да си чуваш и приказката с другарчето. В края на стария град има хълм с крепост, от която се вижда целия град и до която се стига с въжена линия, но за съжаление беше твърде късно и не можахме да се качим. Чудесно място, китно и уютно, което горещо препоръчвам.

Та...това е. Изкарахме великолепни 10 дни, разгледахме интересни места, сдобихме се с много впечатления, пътувахме ужасно много и останаха спомени за цял живот. Ще се радвам, ако моя разказ ви е бил интересен и ви пожелавам всичките приятни емоции, които изживяхме.



2 коментара:

  1. Пожелавам ви следващия път да влезете в Постойна. Невероятно уредена - всичко е абсолютно подравнено по пода и се разхождаш без да се налага да си гледаш в кракато.Има дори влакчета.
    Благодаря за чудния разказ.

    ОтговорИзтриване
  2. Изчетох,изгледах...бях с вас.Не ме ли усетихте?Бях се скрила във багажника.
    Благодаря ти ,Боре,за хубавия разказ!Преживях всичко и ми беше много хубаво!

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар ще бъде публикуван след одобрение от администратора.