Та пристигаме, значи, във Венеция към 11 часа, минаваме по мнооооого впечатляващия мост Понте делла Либерта, дълъг около 5 км, който свързва Венеция със сушата и се паркираме на Тронкето, който местните наричат Parking Island, демек остров-паркинг. За инфо на интересуващите се - първите 2 часа на паркинга са по 3 евро на час, от 3-тия час нататаък е по 4 евро на час. Пред входа на паркинга е спирката на вапоретото - моторна лодка с открита и закрита част, която на практика е градския транспорт във Венеция. Минава зигзагообразно по Канале Гранде като спира ту на единия, ту на другия бряг и местните си се качват с торбите със зарзават, майки с детски колички и прочие. Захождаме към площад Сан Марко и туристите моментално почват да щракат с фотоапаратите, включително и ние с бате Славко.
Слизаме на Сан Марко и тълпата ни повлича. Хора, хора, хора, хора...ужас! Имаме 4 точки в плана - Сан Марко, моста на въздишките, моста Риалто и Канале Гранде. Естествено, ако човек има повече време, има да се разгледат още сума ти неща, но нас ни чака още много път - съгласно договора настаняването в къщата в Тоскана е до 8 вечерта, пък дотам са още 400 км. Та така, пощурахме се из Венеция 2-3 часа, влизахме по тесните улички встрани от туристическия поток, където нямаше жива душа и беше адски романтично и красиво. Седнахме в малка тратория (демек кръчмичка), хапнахме пица, която напук на чужди мнения, че пиците във Венеция са гадни, беше точно по мой вкус - тънка, с дебела плънка и по навик пихме по една кола. Като дойде сметката се разбра, че изборът на кола е бил голяяяма грешка - към днешна дата това е най-скъпата кола, която съм пила из Европата (а пък не е да не съм пътувала...) - 4,50 евро за кенче. Това ни беше и последната кола за цялото пътешествие, оттам нататък само бира и просеко.
Та в обобщение... Досега бях гледала Венеция на милиони снимки, филми, чела книги, ровила в интернет и все съм се чудела какво пък толкова му се прехласват на този град. Е, като отидох там и разбрах. Атмосферата на място просто е различна. Наистина има една необяснима фина романтика и чар, които не могат да се усетят на снимка. Но потопиш ли се в малките улички, с висящите над главата ти балкончета с цветя, с къщите, които се събират над главата ти, разходиш ли се по мостчетата над каналите, усещаш, че има нещо много вълнуващо в този град. Дали е заради това, че от всеки камък и тухла лъха история, дали е от много филми, които сме гледали, но Венеция наистина е място, което трябва да се посети, за да се разбере и усети. Заничах зад разни ъгълчета, несъзнателно очаквайки оттам да изскочи дама в кринолин, огромна бяла перука и венецианска маска на очите...пък то най-много да изскочи загубил се турист, ама нейсе :)) Един човечец, японски турист, определено ни притесни, прелитайки няколко пъти напред-назад покрай нас и крещейки много развълнувано по телефона на някого. Явно се беше загубил. Още го мисля и много се надявам да си е намерил групата и в момента да си пие лежерно сакето в японската градина :)
Та така, видяхме Венеция на бегом, общо взето колкото да се каже, че сме били там, заплюхме си я за второ посещение някога по-нататък и обратно в колата и на магистралата. Минаваме Болоня, Флоренция (тук специално ще се върнем няколко дни по-късно, за да я разгледаме на спокойствие) и малко преди Сиена свиваме вдясно ...и започва шофирането из Тоскана.
Тоскана, казват, била една от най-красивите области в Италия. Аз обаче, ще я запомня с безкрайните хълмове, додето ти виждат очите, навитата на огромни рула слама и безкрайните завои на пътя. Всеки ден изминавахме минимум 50 км по завои, ама завои...ум да ти зайде, един след друг, излизаш от единия и влизаш в другия и така оттук до хоризонта. Е, накрая им свикнахме, но признавам, че беше уморително за мен, пък какво остава за Слави, който шофира геройски през цялото време.
Разгеле, пристигаме в нашата къща малко преди 8 вечерта, почти едновременно с другите 2 приятелски семейства, с които заедно сме наели част от къщата. На място се запознаваме и с останалите й наематели (за инфо - къщите в Тоскана с наемат минимум за 1 седмица) - едно немско и едно швейцарско семейство.
Къщата се оказа добър избор, всичко отговаряше на предварителното описание и уговорките ни, та си отдъхнах. Бяха ме предупредили в България, че и при италианците имало измамници, които пускат разни снимки в интернет на хубави къщи, взимат ти капаро, пък като отидеш на място - нито къща, нито капаро. То човек с тия интернет резервации винаги трябва да има едно на ум, за щастие при нас всичко беше на 6.
Снимки от къщата и наоколо:
Изглежда пусто и ненаселено, но всъщност на всеки хълм има къща. Имаш усещането, че си сам насред нищото, пък като се огледаш - комшиите ей ги отсреща на хълма. Къщата ни има всички екстри - басейн, градина с екологични зеленчуци, ливада, лозе (не, че ще правим вино, ама е хубаво да го има :)), тенис на маса, барбекю, абе с две думи, можеш да си седиш там и да не мърдаш 7 дни, евентуално само до кооп-а в близкото градче на около 5-6 км. за пекорино, прошуто и просеко. Блага работа. За престоя ни успяхме да поплажуваме на нашия си басейн само 1 ден, щото през останалите дни все бяхме на обиколки по градове, села и паланки, което от друга страна със сигурност е дошло дюшеш за комшиите (германците и швейцарците), щото не сме им се пречкали около басейна през деня. Нищо, за сметка на това вечер се връщахме и те се изпокриваха :)) Три семейства българи, на маса, със салата, мръвки и всички видове бира, които се продават в магазина, хахо-хихи до 2 часа посред нощ, това не е шега работа :))
Собствениците, леля Мария-Роза и бай Винченцо не говорят никакъв друг език, освен италиански, та контакуването с тях беше доста емоционално и колоритно за гледане, пък и накрая от "говорене" на италиански ни боляха ръцете, но пък хората са много мили и се стараеха всячески да направят престоя ни в къщата им незабравим. Подарихме на бай Винченцо бутилка българска ракия, която първо жена му опита и щяха да й паднат очите след първата глътка. Те пък ни почерпиха с домашно сладко и бутилка вино и ей така скрепихме дружбата между народите.
Част трета (Волтера, Сан Джиминяно, Флоренция, Сиена) - утре.
Слизаме на Сан Марко и тълпата ни повлича. Хора, хора, хора, хора...ужас! Имаме 4 точки в плана - Сан Марко, моста на въздишките, моста Риалто и Канале Гранде. Естествено, ако човек има повече време, има да се разгледат още сума ти неща, но нас ни чака още много път - съгласно договора настаняването в къщата в Тоскана е до 8 вечерта, пък дотам са още 400 км. Та така, пощурахме се из Венеция 2-3 часа, влизахме по тесните улички встрани от туристическия поток, където нямаше жива душа и беше адски романтично и красиво. Седнахме в малка тратория (демек кръчмичка), хапнахме пица, която напук на чужди мнения, че пиците във Венеция са гадни, беше точно по мой вкус - тънка, с дебела плънка и по навик пихме по една кола. Като дойде сметката се разбра, че изборът на кола е бил голяяяма грешка - към днешна дата това е най-скъпата кола, която съм пила из Европата (а пък не е да не съм пътувала...) - 4,50 евро за кенче. Това ни беше и последната кола за цялото пътешествие, оттам нататък само бира и просеко.
Та в обобщение... Досега бях гледала Венеция на милиони снимки, филми, чела книги, ровила в интернет и все съм се чудела какво пък толкова му се прехласват на този град. Е, като отидох там и разбрах. Атмосферата на място просто е различна. Наистина има една необяснима фина романтика и чар, които не могат да се усетят на снимка. Но потопиш ли се в малките улички, с висящите над главата ти балкончета с цветя, с къщите, които се събират над главата ти, разходиш ли се по мостчетата над каналите, усещаш, че има нещо много вълнуващо в този град. Дали е заради това, че от всеки камък и тухла лъха история, дали е от много филми, които сме гледали, но Венеция наистина е място, което трябва да се посети, за да се разбере и усети. Заничах зад разни ъгълчета, несъзнателно очаквайки оттам да изскочи дама в кринолин, огромна бяла перука и венецианска маска на очите...пък то най-много да изскочи загубил се турист, ама нейсе :)) Един човечец, японски турист, определено ни притесни, прелитайки няколко пъти напред-назад покрай нас и крещейки много развълнувано по телефона на някого. Явно се беше загубил. Още го мисля и много се надявам да си е намерил групата и в момента да си пие лежерно сакето в японската градина :)
Та така, видяхме Венеция на бегом, общо взето колкото да се каже, че сме били там, заплюхме си я за второ посещение някога по-нататък и обратно в колата и на магистралата. Минаваме Болоня, Флоренция (тук специално ще се върнем няколко дни по-късно, за да я разгледаме на спокойствие) и малко преди Сиена свиваме вдясно ...и започва шофирането из Тоскана.
Тоскана, казват, била една от най-красивите области в Италия. Аз обаче, ще я запомня с безкрайните хълмове, додето ти виждат очите, навитата на огромни рула слама и безкрайните завои на пътя. Всеки ден изминавахме минимум 50 км по завои, ама завои...ум да ти зайде, един след друг, излизаш от единия и влизаш в другия и така оттук до хоризонта. Е, накрая им свикнахме, но признавам, че беше уморително за мен, пък какво остава за Слави, който шофира геройски през цялото време.
Разгеле, пристигаме в нашата къща малко преди 8 вечерта, почти едновременно с другите 2 приятелски семейства, с които заедно сме наели част от къщата. На място се запознаваме и с останалите й наематели (за инфо - къщите в Тоскана с наемат минимум за 1 седмица) - едно немско и едно швейцарско семейство.
Къщата се оказа добър избор, всичко отговаряше на предварителното описание и уговорките ни, та си отдъхнах. Бяха ме предупредили в България, че и при италианците имало измамници, които пускат разни снимки в интернет на хубави къщи, взимат ти капаро, пък като отидеш на място - нито къща, нито капаро. То човек с тия интернет резервации винаги трябва да има едно на ум, за щастие при нас всичко беше на 6.
Снимки от къщата и наоколо:
Изглежда пусто и ненаселено, но всъщност на всеки хълм има къща. Имаш усещането, че си сам насред нищото, пък като се огледаш - комшиите ей ги отсреща на хълма. Къщата ни има всички екстри - басейн, градина с екологични зеленчуци, ливада, лозе (не, че ще правим вино, ама е хубаво да го има :)), тенис на маса, барбекю, абе с две думи, можеш да си седиш там и да не мърдаш 7 дни, евентуално само до кооп-а в близкото градче на около 5-6 км. за пекорино, прошуто и просеко. Блага работа. За престоя ни успяхме да поплажуваме на нашия си басейн само 1 ден, щото през останалите дни все бяхме на обиколки по градове, села и паланки, което от друга страна със сигурност е дошло дюшеш за комшиите (германците и швейцарците), щото не сме им се пречкали около басейна през деня. Нищо, за сметка на това вечер се връщахме и те се изпокриваха :)) Три семейства българи, на маса, със салата, мръвки и всички видове бира, които се продават в магазина, хахо-хихи до 2 часа посред нощ, това не е шега работа :))
Собствениците, леля Мария-Роза и бай Винченцо не говорят никакъв друг език, освен италиански, та контакуването с тях беше доста емоционално и колоритно за гледане, пък и накрая от "говорене" на италиански ни боляха ръцете, но пък хората са много мили и се стараеха всячески да направят престоя ни в къщата им незабравим. Подарихме на бай Винченцо бутилка българска ракия, която първо жена му опита и щяха да й паднат очите след първата глътка. Те пък ни почерпиха с домашно сладко и бутилка вино и ей така скрепихме дружбата между народите.
Част трета (Волтера, Сан Джиминяно, Флоренция, Сиена) - утре.
И къде е прословутата лавандула, заради която в мечтите си съм се понесла към Тоскана преди теб?
ОтговорИзтриванеТаня - мечтателка
Тази Венеция! - не успя да се видиш нито с Ал (Ал Пачино), нито с Джереми (Джереми Айрънс). Бегай сега обратно, да ми разкажеш за тях после.
ОтговорИзтриванеТаня - киноман и обожаваща единия