Добре дошли!

Този блог се появи вследствие на страстта ми към пачуърка и затова на него ще намерите публикации основно на тази тематика.
Ако не се интересувате от този вид ръкоделие, което някои хора превръщат в изкуство, не си губете времето с този блог. Животът е твърде кратък, затова правете само това, което ви доставя удоволствие :))
А за тези, които споделят същата страст към пачуърка като мен, ще публикувам интересни неща и информация по тази тема, които съм научила/прочела/видяла, така че да бъде полезна някому.

Приятно четене :)

Welcome!

This blog appears as a result of my passion for patchwork and quilting and therefore you will find here posts on this topic.
If you are not interested in this type of craft that some people turn into art, do not waste your time with this blog. Life is too short, so just do what you enjoy:))
For those who share the same passion for patchwork as me I will post interesting things on this topic, which I've learned/read/saw hoping that it will be useful to someone.

Enjoy reading:)

Translate

сряда, 8 август 2012 г.

Много Италия, малко Хърватска и щипка Словения(2)

Та пристигаме, значи, във Венеция към 11 часа, минаваме по мнооооого впечатляващия мост Понте делла Либерта, дълъг около 5 км, който свързва Венеция със сушата и се паркираме на Тронкето, който местните наричат Parking Island, демек остров-паркинг. За инфо на интересуващите се - първите 2 часа на паркинга са по 3 евро на час, от 3-тия час нататаък е по 4 евро на час. Пред входа на паркинга е спирката на вапоретото - моторна лодка с открита и закрита част, която на практика е градския транспорт във Венеция. Минава зигзагообразно по Канале Гранде като спира ту на единия, ту на другия бряг и местните си се качват с торбите със зарзават, майки с детски колички и прочие. Захождаме към площад Сан Марко и туристите моментално почват да щракат с фотоапаратите, включително и ние с бате Славко.






Слизаме на Сан Марко и тълпата ни повлича. Хора, хора, хора, хора...ужас! Имаме 4 точки в плана - Сан Марко, моста на въздишките, моста Риалто и Канале Гранде. Естествено, ако човек има повече време, има да се разгледат още сума ти неща, но нас ни чака още много път - съгласно договора настаняването в къщата в Тоскана е до 8 вечерта, пък дотам са още 400 км. Та така, пощурахме се из Венеция 2-3 часа, влизахме по тесните улички встрани от туристическия поток, където нямаше жива душа и беше адски романтично и красиво. Седнахме в малка тратория (демек кръчмичка), хапнахме пица, която напук на чужди мнения, че пиците във Венеция са гадни, беше точно по мой вкус - тънка, с дебела плънка и по навик пихме по една кола. Като дойде сметката се разбра, че изборът на кола е бил голяяяма грешка - към днешна дата това е най-скъпата кола, която съм пила из Европата (а пък не е да не съм пътувала...) - 4,50 евро за кенче. Това ни беше и последната кола за цялото пътешествие, оттам нататък само бира и просеко.






















Та в обобщение... Досега бях гледала Венеция на милиони снимки, филми, чела книги, ровила в интернет и все съм се чудела какво пък толкова му се прехласват на този град. Е, като отидох там и разбрах. Атмосферата на място просто е различна. Наистина има една необяснима фина романтика и чар, които не могат да се усетят на снимка. Но потопиш ли се в малките улички, с висящите над главата ти балкончета с цветя, с къщите, които се събират над главата ти, разходиш ли се по мостчетата над каналите, усещаш, че има нещо много вълнуващо в този град. Дали е заради това, че от всеки камък и тухла лъха история, дали е от много филми, които сме гледали, но Венеция наистина е място, което трябва да се посети, за да се разбере и усети. Заничах зад разни ъгълчета, несъзнателно очаквайки оттам да изскочи дама в кринолин, огромна бяла перука и венецианска маска на очите...пък то най-много да изскочи загубил се турист, ама нейсе :)) Един човечец, японски турист, определено ни притесни, прелитайки няколко пъти напред-назад покрай нас и крещейки много развълнувано по телефона на някого. Явно се беше загубил. Още го мисля и много се надявам да си е намерил групата и в момента да си пие лежерно сакето в японската градина :)

Та така, видяхме Венеция на бегом, общо взето колкото да се каже, че сме били там, заплюхме си я за второ посещение някога по-нататък и обратно в колата и на магистралата. Минаваме Болоня, Флоренция (тук специално ще се върнем няколко дни по-късно, за да я разгледаме на спокойствие) и малко преди Сиена свиваме вдясно ...и започва шофирането из Тоскана.
Тоскана, казват, била една от най-красивите области в Италия. Аз обаче, ще я запомня с безкрайните хълмове, додето ти виждат очите, навитата на огромни рула слама и безкрайните завои на пътя. Всеки ден изминавахме минимум 50 км по завои, ама завои...ум да ти зайде, един след друг, излизаш от единия и влизаш в другия и така оттук до хоризонта. Е, накрая им свикнахме, но признавам, че беше уморително за мен, пък какво остава за Слави, който шофира геройски през цялото време.

Разгеле, пристигаме в нашата къща малко преди 8 вечерта, почти едновременно с другите 2 приятелски семейства, с които заедно сме наели част от къщата. На място се запознаваме и с останалите й наематели (за инфо - къщите в Тоскана с наемат минимум за 1 седмица) - едно немско и едно швейцарско семейство.
Къщата се оказа добър избор, всичко отговаряше на предварителното описание и уговорките ни, та си отдъхнах. Бяха ме предупредили в България, че и при италианците имало измамници, които пускат разни снимки в интернет на хубави къщи, взимат ти капаро, пък като отидеш на място - нито къща, нито капаро. То човек с тия интернет резервации винаги трябва да има едно на ум, за щастие при нас всичко беше на 6.

Снимки от къщата и наоколо:









Изглежда пусто и ненаселено, но всъщност на всеки хълм има къща. Имаш усещането, че си сам насред нищото, пък като се огледаш - комшиите ей ги отсреща на хълма. Къщата ни има всички екстри - басейн, градина с екологични зеленчуци, ливада, лозе (не, че ще правим вино, ама е хубаво да го има :)), тенис на маса, барбекю, абе с две думи, можеш да си седиш там и да не мърдаш 7 дни, евентуално само до кооп-а в близкото градче на около 5-6 км. за пекорино, прошуто и просеко. Блага работа. За престоя ни успяхме да поплажуваме на нашия си басейн само 1 ден, щото през останалите дни все бяхме на обиколки по градове, села и паланки, което от друга страна със сигурност е дошло дюшеш за комшиите (германците и швейцарците), щото не сме им се пречкали около басейна през деня. Нищо, за сметка на това вечер се връщахме и те се изпокриваха :)) Три семейства българи, на маса, със салата, мръвки и всички видове бира, които се продават в магазина, хахо-хихи до 2 часа посред нощ, това не е шега работа :))
Собствениците, леля Мария-Роза и бай Винченцо не говорят никакъв друг език, освен италиански, та контакуването с тях беше доста емоционално и колоритно за гледане, пък и накрая от "говорене" на италиански ни боляха ръцете, но пък хората са много мили и се стараеха всячески да направят престоя ни в къщата им незабравим. Подарихме на бай Винченцо бутилка българска ракия, която първо жена му опита и щяха да й паднат очите след първата глътка. Те пък ни почерпиха с домашно сладко и бутилка вино и ей така скрепихме дружбата между народите.

Част трета (Волтера, Сан Джиминяно, Флоренция, Сиена) - утре.

Трета част -тук


2 коментара:

  1. И къде е прословутата лавандула, заради която в мечтите си съм се понесла към Тоскана преди теб?
    Таня - мечтателка

    ОтговорИзтриване
  2. Тази Венеция! - не успя да се видиш нито с Ал (Ал Пачино), нито с Джереми (Джереми Айрънс). Бегай сега обратно, да ми разкажеш за тях после.
    Таня - киноман и обожаваща единия

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар ще бъде публикуван след одобрение от администратора.