На следващия ден правим една много приятна екскурзия до двата най-близки до нашата къща града - Волтера и Сан Джиминяно. И двата са в списъка за световно културно наследство на Юнеско. Вероятно, защото са сравнително отдалечени от големите туристически центрове, а и са сравнително изолирани и труднодостъпни, но историческите им центрове са идеално запазени. И двата града са чаровни, малки и компактни и всеки от тях може да бъде разгледан в рамките на 2 часа.
Първо пристигаме във Волтера. Наричат го още града на алабастъра (вид камък, с бял полупрозрачен цвят), защото около него има големи залежи на алабастър, от който редица майстори изработват невероятни неща от време оно та до днес.
Волтера много ме впечатли. Мога честно да кажа, че това е градът, който най-много ми допадна в Италия и където се чувствах най-добре. Поради отдалечеността си, той е по-малко посещаван от туристите (не, че и така бяха малко!) и е много уютен и романтичен.
Малко снимки, за да ми повярвате:
А в ей тая тратория(на горната снимка) разбрах, че бяло кианти няма. Незнайно защо винаги съм си мислела, че киантито е бяло вино и упорито настоявах пред сервитьора да ми донесе такова. Изложихме се, ама карай :))
Малко по-късно, след 2-часово шофиране по завои, завои, пак завои и още много завои пристигаме в Сан Джиминяно. Доста бях чела и слушала за него и очакванията ми бяха доста големи. Оказа се, че градчето е още по-малко и от Волтера и да си призная не ме впечатли кой знае колко. Има една главна улица, която започва от предната главна порта на крепостната стена, влачиш се с тълпата до един площад (с фонтан, разбира се!), излизаш от него, влизаш във втори площад и малко след това е задната порта и това е. Най-забележителното са няколко ужасно високи кули, а на едната незнаен за мен дизайнер е поставил фигура на човек и изглежда малко стряскащо на пръв поглед, сякаш аха ще скочи отгоре.
Сан Джиминяно ще запомня с най-хубавото кафе със сметана, което пих в Италия и с великолепния сладолед. На централния площад има малко магазинче с огромна табела, която информира широката общественост, че баш ей тази сладоледаджийница е била световен шампион на сладоледения шампионат през 2006 и през 2009. Не знам какви са ги сътворили останалите участници в тези шампионати, но сладоледа, който хапнахме, беше божествен. От този ден нататък си поставихме за цел да ядем сладолед във всеки град, в който спрем, и факт е, че по-хубав не намерихме.
Хайде малко снимки и от Сан Джиминяно:
На следващия ден правим посещение на Сиена. Това е единствения град, за който не бях чела предварително и си нямах идея къде отиваме. Името ми беше познато и толкоз. Влизаме в града, доста трудно си намираме места на паркинга и влизаме в стария град. О, ужас! И тук тълпата ни повлича, но все пак страничните улички изкушават с пустотата си и моментално се вмъкваме в тях. Големите забележителности няма как да бъдат пропуснати, разбира се, но на мен най-голямо удоволствие ми доставя да свърна встрани в незнайна посока. Така откриваш неочаквани места и дори неизбежното изгубване има своя чар и ти доставя удоволствие.
Та да ви разкажа за централния площад, който е с формата на обърната раковина или мида, ако повече ви харесва. Е, площад с такава форма не бях виждала досега. Огромен и вдлъбнат, а в най-ниската му точка има огромен сифон с диаметър около метър, в който се оттича водата от целия площад. 2 пъти годишно тук се провеждат конни надбягвания и някой каза, че да поседнеш на някой от балконите над площада и да гледаш надбягванията струвало някакви си 1500 евро, нищо работа! Ние пък сядаме директно на паветата на площада, похапваме сладолед и поемаме по пътя към къщи.
По-късно, като се прибрах в София, попрочетох за Сиена и установих, че не сме влезли в катедралата, която е архитектурен шедьовър, но така е като човек блее и не си пише домашното. Здраве да е!
Хайде снимки и от Сиена:
Утре продължаваме с Флоренция, Пиза и малко плаж на Тиренско море.
Първо пристигаме във Волтера. Наричат го още града на алабастъра (вид камък, с бял полупрозрачен цвят), защото около него има големи залежи на алабастър, от който редица майстори изработват невероятни неща от време оно та до днес.
Волтера много ме впечатли. Мога честно да кажа, че това е градът, който най-много ми допадна в Италия и където се чувствах най-добре. Поради отдалечеността си, той е по-малко посещаван от туристите (не, че и така бяха малко!) и е много уютен и романтичен.
Малко снимки, за да ми повярвате:
А в ей тая тратория(на горната снимка) разбрах, че бяло кианти няма. Незнайно защо винаги съм си мислела, че киантито е бяло вино и упорито настоявах пред сервитьора да ми донесе такова. Изложихме се, ама карай :))
Малко по-късно, след 2-часово шофиране по завои, завои, пак завои и още много завои пристигаме в Сан Джиминяно. Доста бях чела и слушала за него и очакванията ми бяха доста големи. Оказа се, че градчето е още по-малко и от Волтера и да си призная не ме впечатли кой знае колко. Има една главна улица, която започва от предната главна порта на крепостната стена, влачиш се с тълпата до един площад (с фонтан, разбира се!), излизаш от него, влизаш във втори площад и малко след това е задната порта и това е. Най-забележителното са няколко ужасно високи кули, а на едната незнаен за мен дизайнер е поставил фигура на човек и изглежда малко стряскащо на пръв поглед, сякаш аха ще скочи отгоре.
Сан Джиминяно ще запомня с най-хубавото кафе със сметана, което пих в Италия и с великолепния сладолед. На централния площад има малко магазинче с огромна табела, която информира широката общественост, че баш ей тази сладоледаджийница е била световен шампион на сладоледения шампионат през 2006 и през 2009. Не знам какви са ги сътворили останалите участници в тези шампионати, но сладоледа, който хапнахме, беше божествен. От този ден нататък си поставихме за цел да ядем сладолед във всеки град, в който спрем, и факт е, че по-хубав не намерихме.
Хайде малко снимки и от Сан Джиминяно:
На следващия ден правим посещение на Сиена. Това е единствения град, за който не бях чела предварително и си нямах идея къде отиваме. Името ми беше познато и толкоз. Влизаме в града, доста трудно си намираме места на паркинга и влизаме в стария град. О, ужас! И тук тълпата ни повлича, но все пак страничните улички изкушават с пустотата си и моментално се вмъкваме в тях. Големите забележителности няма как да бъдат пропуснати, разбира се, но на мен най-голямо удоволствие ми доставя да свърна встрани в незнайна посока. Така откриваш неочаквани места и дори неизбежното изгубване има своя чар и ти доставя удоволствие.
Та да ви разкажа за централния площад, който е с формата на обърната раковина или мида, ако повече ви харесва. Е, площад с такава форма не бях виждала досега. Огромен и вдлъбнат, а в най-ниската му точка има огромен сифон с диаметър около метър, в който се оттича водата от целия площад. 2 пъти годишно тук се провеждат конни надбягвания и някой каза, че да поседнеш на някой от балконите над площада и да гледаш надбягванията струвало някакви си 1500 евро, нищо работа! Ние пък сядаме директно на паветата на площада, похапваме сладолед и поемаме по пътя към къщи.
По-късно, като се прибрах в София, попрочетох за Сиена и установих, че не сме влезли в катедралата, която е архитектурен шедьовър, но така е като човек блее и не си пише домашното. Здраве да е!
Хайде снимки и от Сиена:
Утре продължаваме с Флоренция, Пиза и малко плаж на Тиренско море.
Кианти-то май беше наистина червено вино, миличка - е,е, ако ме бяхте взели нямаше да стават грешки.
ОтговорИзтриванеТаня - дегустаторка
Като влюбени тинейджъри!
ОтговорИзтриванеAmore vincit omnia!
Таня - разбираща от "тез неща"