PATCHMAMA: Европейски тур 2014 - част 2: Мюнхен, замъка Нойшванщайн, Ротенбург ан дер Таубе и Вюрцбург

В първата част на разказа за "германското" ни пътешествие ви разказах за Блед (Словения) и Залцбург (Австрия) и днес продължаваме с обиколката на южната част на Германия.

От Залцбург до Мюнхен са около 150 км, които се минават за нула време. Джейн (гласът от GPS-a) ни докарва до адреса, на който би трябвало да се намира хотела ни...но изненада! Спрели сме пред най-обикновена къща на най-обикновена улица и нищо не подсказва, че тук има хотел. Брех! Поглеждам аз какво е името на улицата в разпечатката с потвърждението от Booking.com, поглеждам после табелката на улицата и установявам, че благоверния не отбиращ нито дума на немски съпруг е въвел в GPS-a Waldstrasse номер едикойси, вместо Waldluststrasse номер едикойси, тоест объркАли сме рейса, пич, и за малко не сме се натресли с куфарите в дома на невиннно, нищо неподозиращо, немско семейство :)) Бързо пренастройваме Джейн, намираме си хотела, хвърляме багажа в стаята и тръгваме да се разхождаме. Тук трябва да отворя една скоба. Преди няколко години в Германия е въведена така наречената Umwelt zone, тоест има ограничения за влизането с автомобили в централните зони на някои градове, например Берлин, Бон, Мюнхен и други. За да се влезе с кола в центъра, трябва на колата да е залепен стикер, какъвто естествено ние нямахме, а и нямахме и идея как да се сдобием с него. Респективно глобите били солени. Затова бях направила резервация за хотел, който е в предградие на Мюнхен, като си мислехме, че ще оставим колата пред хотела и ще отидем с градския транспорт до центъра. Да де, ама се оказа, че нашият хотел е наистина на майната си и до Мюнхен се стига с влак като единичния билет е над 10 евро, тоест над 20 евро за двама ни в едната посока (и още толкоз наобратно!). Единодушно решихме, че е по-добре да си вземем колата и да питаме някого по пътя към центъра. Естествено, проблемът има супер просто решение - германците са направили паркинги точно преди началото на Umwelt зоната и стикер въобще ти не требе - оставяш си колата на паркинга, взимаш си билетче за метрото за 1,50 евро и нямаш грижи. Изпълзяваме от метрото на Мариенплатц и се озоваваме на централния площад пред една великолепна църква, по-точно си мислим, че е църква. Бре, гледам, гледам - на първия етаж около входа на тая църква магазини! И недоумявам как е възможно това?!? Пуснали са търговците в храма?!? Та това е кощунство! После зачитам в картата, която сме взели от хотела, че това било сградата на новото кметство!!! А вижте сега за какво ви говоря:

Новото кметство

Сградата е абсолютен шедьовър и непременно трябва да се види! Но фотосесията е възпрепятствана от изненадващ проливен дъжд, което е непривично, защото ние със Слави сме известни с това, че където и да отидем, винаги си носим слънцето и хубавото време с нас. Но всяко зло, за добро! Щом не става за разходки, значи е време за засядане на закрито на бира и вюрстчета. Шмугваме се в първото заведение, което виждаме, а то се оказва абсолютно типична баварска кръчма, с дървените маси, шумна, отвсякъде хвърчат фройлайните с изрязаните в деколтето рокли, че и дори един хер с тиролска шапка с перо и по бермуди и разнасят халби, бретцели и чинии. Красота! Ето за това сме дошли! :) Ей на това място ни минава вечерта, преспиваме в хотела, на другата сутрин пак се връщаме, за да разгледаме града вече на спокойствие и без дъжд.

Marienplatz

Viktualienmarkt или виртуалния маркт според Слави :)

Магазин за пачуърк :)

Мюнхен, сниман от върха на най-високата кула в града

Новото кметство в цялата му прелест

Сградата на BMW в дъното на снимката

Пеещият часовник с въртящите се фигури на кулата на новото кметство

Влизаме на разходка и в Английската градина, която е прекрасно райско място, пълно със зеленина, рекички, и разхождащи се хора. Примолваме се на италианска двойка да ни снима на фона на малко водопадче.

Шефа и аз. В торбичката има закупени пособия по пачуърк от магазина, сниман по-горе

Тези мили дами карат много странно колело - платформа, нещо като маса със столове, на които те са насядали и въртят педалите, а един мъж управлява кормилото, докато те се заливат от смях

На тази полянка нудизмът е официално разрешен

Специално създадено място за сърфисти, с изкуствени вълни, до един от мостовете. Супер странно е да видиш тази гледка в центъра на голям индустриален град

На балкона на къщата има плакат "Европа без Путин"

Обобщаваме - Мюнхен е красив град! И поемаме нататък към гвоздея на програмата в нашето пътешествие - замъка Нойшванщайн. Ако все още има някой, който да не знае, това е замъка, вдъхновил Уолт Дисни за емблемата на филмовата му компания. Той се намира на около 150 км. от Мюнхен, в посока Алпите. Построен е на висока скала в началото на планината и в подножието му се намира град Фюсен - китно малко градче, пълно с частни хотелчета, които са препълнени и прекалено скъпи поради близостта със замъка. Аз, обаче, съм направила резервация в съседно курортно градче, Неселванг, което се оказва отличен избор. Настаняваме се в типичен немски пансион, демек малко хотелче в алпийски стил, както отвън, така и отвътре, с така любимите ми саксии с мушката, отрупали балкончетата. Много държах да отсядаме на такива места, за да мога да усетя типичната атмосфера на Бавария и да почувствам местния дух. И тази атмосфера определно ми хареса - навсякъде цари спокойствие. Хората са приветливи, любезни, отзивчиви...и спокойни. Хотелчетата бяха пълни с хора, а отникъде не се чуваше дандания, еле пък силна музика или ревящи дечурлига. В Неселванг усетих красотата на провинциална Германия и да, хареса ми много! Вероятно съм остаряла или просто съм уморена, но се размечтах за блажени старини в незнайно баварско село.

Типичен баварски пансион

Вечеряме в типична баварска кръчма с бира и наденички, естествено!

И ето, вече е 4-ти юни 2014. Със Слави имаме годишнина от сватбата и то не каква да е, а 25 години, сребърна сватба. Невероятно, но факт :) Закусваме в уютната заличка, в която се сервира закуската от нашата мила възрастна домакиня и поемаме към Нойшванщайн. Предварително съм направила резервация за билетите още от София, за да не чакаме на безумните опашки, които стандартно се вият за билети на място. Спираме на паркинга и директно поемаме към замъка, който величествено се издига на скалата пред очите ни.

Хайде пак да дам полезно (и безполезно) инфо. Входът за замъка е 12 евро. Ако резервирате онлайн има допълнително още 1,80 евро такса, демек стават 13,80 на човек. Резервацията се прави за определен час на влизане и трябва да си представите разпечатката в билетния център за валидиране най-късно 1 час преди часа на влизане. Цари строг немски ред и няма никакъв хаос, да не говорим за блъсканици или предреждане. Билетният център е до паркинга (май беше 5 евро на кола за целия ден), а до самия замък се върви около половин час пеша или 5-6 минутки с автобус. Има вариант и с файтон, но нямам идея за цената. В замъка се влиза на групи и вътре снимането е забранено. Нойшванщайн е построен от баварския крал Лудвиг Втори, който бил върл фен на творчеството на Вагнер и съответно всяка стая в замъка е посветена и обзаведена по някоя Вагнерова опера - има стая, посветена на Тристан и Изолда, друга на нибелунгите и т.н. Любимото животно на краля бил лебеда и вътре има лебеди под път и над път - във вид на статуи, нарисувани по тапетите, втъкани в дамаските, по сервизите за хранене и къде ли още не. Има и тронна зала, в която обаче няма трон, защото малко преди нанасянето му в замъка, Лудвиг Втори бил обявен за луд. Легендата казва, че след това обявяване, Лудвиг заедно с психиатъра му заминали високо в планината и били открити 1 седмица по-късно мъртви. Какво всъщност се е случило, не е ясно и до днес. Ако се абстрахираме от тъжната история, замъкът е безумно красив и задължително трябва да се види не само отвън, но и отвътре. Чувала съм, че по време на Втората световна война Хитлер е крил в замъка произведения на изкуството, които е крал откъдето е минал. Както и да е, замъкът е приказен и от него се открива невероятна гледка към долината, а и към Кралското езеро (Koenigsee). Малко над замъка има въжен мост (Marienbruecke), откъдето могат да бъдат направени най-красивите снимки на Нойшванщайн и естествено навалицата там е голяма. Предупреждавам, че мостът се е изпружил над бездънна урва и лично аз не можах да мина по него, но Слави нали е юнак, та нащрака бая снимки :)

Приказен замък

Гледка към замъка откъм моста Мариенбрюке

Мостът Мариенбрюке

Предупредих ви за този мост! Ето как изглежда, гледан от замъка

Гледка от замъка към Кралското езеро и величествените Алпи

И през ум не ми е минавало преди 25 години, че ще посрещнем сребърната ни сватба на Нойшванщайн

Нойшванщайн

Изглед от централния вход

Във вътрешния двор на замъка

Само за протокола да спомена, че на отсрещната скала срещу Нойшванщайн има още един замък, но някакси бледнее пред красотата на Лебедовия замък и не проявихме интерес. Може би следващият път.

Разделяме се с приказния Нойшванщайн и поемаме по така наречената Романтична уличка (die romantische Strasse). Приятели ни бяха подковали, че това е път, който тръгва от Нойшванщайн и стига до Вюрцбург и по него са концентрирани по-голямата част от немските замъци. И ние, потривайки ръце, поехме с колата по романтише щрасе, очаквайки да изниква замък след замък пред очите ни. Голяма заблуда! Това се оказа междуселски път, който свързва де що има културна забележителност (основно църкви) из равнината и след като криволичихме из полето със скорост 60 км. в час и не видяхме нито един замък, единодушно решихме, че ни стига толкова романтика за днес, качихме се на магистралата и поехме в посока Вюрцбург, като пътьом спираме в Ротенбург ан дер Таубе - прекрасно малко градче, чийто стар град, ограден с каменна стена е обявен за културно наследство и е под защитата на Юнеско. Ако имате път в близост, горещо препоръчвам да се отбиете.

И в края на днешния разказ, ще спомена и за приятната ни разходка из Вюрцбург. Градът е разположен на двата бряга на река Майн и е център на област Франкония, известен винарски район, чийто жители имат самочувстието на средна буржоазия и започват да те гледат с лека надменност, когато предпочетеш халба проста бира пред чаша изискано вино. Вюрцбург също беше приятна спирка от нашето пътешествие и съм доволна, че го посетихме.