Европейски тур 2014 - част 2: Мюнхен, замъка Нойшванщайн, Ротенбург ан дер Таубе и Вюрцбург

В първата част на разказа за "германското" ни пътешествие ви разказах за Блед (Словения) и Залцбург (Австрия) и днес продължаваме с обиколката на южната част на Германия.

От Залцбург до Мюнхен са около 150 км, които се минават за нула време. Джейн (гласът от GPS-a) ни докарва до адреса, на който би трябвало да се намира хотела ни...но изненада! Спрели сме пред най-обикновена къща на най-обикновена улица и нищо не подсказва, че тук има хотел. Брех! Поглеждам аз какво е името на улицата в разпечатката с потвърждението от Booking.com, поглеждам после табелката на улицата и установявам, че благоверния не отбиращ нито дума на немски съпруг е въвел в GPS-a Waldstrasse номер едикойси, вместо Waldluststrasse номер едикойси, тоест объркАли сме рейса, пич, и за малко не сме се натресли с куфарите в дома на невиннно, нищо неподозиращо, немско семейство :)) Бързо пренастройваме Джейн, намираме си хотела, хвърляме багажа в стаята и тръгваме да се разхождаме. Тук трябва да отворя една скоба. Преди няколко години в Германия е въведена така наречената Umwelt zone, тоест има ограничения за влизането с автомобили в централните зони на някои градове, например Берлин, Бон, Мюнхен и други. За да се влезе с кола в центъра, трябва на колата да е залепен стикер, какъвто естествено ние нямахме, а и нямахме и идея как да се сдобием с него. Респективно глобите били солени. Затова бях направила резервация за хотел, който е в предградие на Мюнхен, като си мислехме, че ще оставим колата пред хотела и ще отидем с градския транспорт до центъра. Да де, ама се оказа, че нашият хотел е наистина на майната си и до Мюнхен се стига с влак като единичния билет е над 10 евро, тоест над 20 евро за двама ни в едната посока (и още толкоз наобратно!). Единодушно решихме, че е по-добре да си вземем колата и да питаме някого по пътя към центъра. Естествено, проблемът има супер просто решение - германците са направили паркинги точно преди началото на Umwelt зоната и стикер въобще ти не требе - оставяш си колата на паркинга, взимаш си билетче за метрото за 1,50 евро и нямаш грижи. Изпълзяваме от метрото на Мариенплатц и се озоваваме на централния площад пред една великолепна църква, по-точно си мислим, че е църква. Бре, гледам, гледам - на първия етаж около входа на тая църква магазини! И недоумявам как е възможно това?!? Пуснали са търговците в храма?!? Та това е кощунство! После зачитам в картата, която сме взели от хотела, че това било сградата на новото кметство!!! А вижте сега за какво ви говоря:

Новото кметство

Сградата е абсолютен шедьовър и непременно трябва да се види! Но фотосесията е възпрепятствана от изненадващ проливен дъжд, което е непривично, защото ние със Слави сме известни с това, че където и да отидем, винаги си носим слънцето и хубавото време с нас. Но всяко зло, за добро! Щом не става за разходки, значи е време за засядане на закрито на бира и вюрстчета. Шмугваме се в първото заведение, което виждаме, а то се оказва абсолютно типична баварска кръчма,  с дървените маси, шумна, отвсякъде хвърчат фройлайните с изрязаните в деколтето рокли, че и дори един хер с тиролска шапка с перо и по бермуди и разнасят халби, бретцели и чинии. Красота! Ето за това сме дошли! :) Ей на това място ни минава вечерта, преспиваме в хотела, на другата сутрин пак се връщаме, за да разгледаме града вече на спокойствие и без дъжд. 

Marienplatz

Marienplatz

Marienplatz

Viktualienmarkt или виртуалния маркт според Слави :)

Магазин за пачуърк :)

Мюнхен, сниман от върха на най-високата кула в града

Новото кметство в цялата му прелест

Сградата на BMW в дъното на снимката

Пеещият часовник с въртящите се фигури на кулата на новото кметство

 Влизаме на разходка и в Английската градина, която е прекрасно райско място, пълно със зеленина, рекички, и разхождащи се хора. Примолваме се на италианска двойка да ни снима на фона на малко водопадче.

Шефа и аз. В торбичката има закупени пособия по пачуърк от магазина, сниман по-горе

Тези мили дами карат много странно колело - платформа, нещо като маса със столове, на които те са насядали и въртят педалите, а един мъж управлява кормилото, докато те се заливат от смях

На тази полянка нудизмът е официално разрешен

Специално създадено място за сърфисти, с изкуствени вълни, до един от мостовете. Супер странно е да видиш тази гледка в центъра на голям индустриален град

На балкона на къщата има плакат "Европа без Путин"

Обобщаваме - Мюнхен е красив град! И поемаме нататък към гвоздея на програмата в нашето пътешествие - замъка Нойшванщайн. Ако все още има някой, който да не знае, това е замъка, вдъхновил Уолт Дисни за емблемата на филмовата му компания. Той се намира на около 150 км. от Мюнхен, в посока Алпите. Построен е на висока скала в началото на планината и в подножието му се намира град Фюсен - китно малко градче, пълно с частни хотелчета, които са препълнени и прекалено скъпи поради близостта със замъка. Аз, обаче, съм направила резервация в съседно курортно градче, Неселванг, което се оказва отличен избор. Настаняваме се в типичен немски пансион, демек малко хотелче в алпийски стил, както отвън, така и отвътре, с така любимите ми саксии с мушката, отрупали балкончетата. Много държах да отсядаме на такива места, за да мога да усетя типичната атмосфера на Бавария и да почувствам местния дух. И тази атмосфера определно ми хареса - навсякъде цари спокойствие. Хората са приветливи, любезни, отзивчиви...и спокойни. Хотелчетата бяха пълни с хора, а отникъде не се чуваше дандания, еле пък силна музика или ревящи дечурлига. В Неселванг усетих красотата на провинциална Германия и да, хареса ми много! Вероятно съм остаряла или просто съм уморена, но се размечтах за блажени старини в незнайно баварско село.

Типичен баварски пансион

Вечеряме в типична баварска кръчма с бира и наденички, естествено! 

И ето, вече е 4-ти юни 2014. Със Слави имаме годишнина от сватбата и то не каква да е, а 25 години, сребърна сватба. Невероятно, но факт :) Закусваме в уютната заличка, в която се сервира закуската от нашата мила възрастна домакиня и поемаме към Нойшванщайн. Предварително съм направила резервация за билетите още от София, за да не чакаме на безумните опашки, които стандартно се вият за билети на място. Спираме на паркинга и директно поемаме към замъка, който величествено се издига на скалата пред очите ни.

Хайде пак да дам полезно (и безполезно) инфо. Входът за замъка е 12 евро. Ако резервирате онлайн има допълнително още 1,80 евро такса, демек стават 13,80 на човек. Резервацията се прави за определен час на влизане и трябва да си представите разпечатката в билетния център за валидиране най-късно 1 час преди часа на влизане. Цари строг немски ред и няма никакъв хаос, да не говорим за блъсканици или предреждане. Билетният център е до паркинга (май беше 5 евро на кола за целия ден), а до самия замък се върви около половин час пеша или 5-6 минутки с автобус. Има вариант и с файтон, но нямам идея за цената. В замъка се влиза на групи и вътре снимането е забранено. Нойшванщайн е построен от баварския крал Лудвиг Втори, който бил върл фен на творчеството на Вагнер и съответно всяка стая в замъка е посветена и обзаведена по някоя Вагнерова опера - има стая, посветена на Тристан и Изолда, друга на нибелунгите и т.н. Любимото животно на краля бил лебеда и вътре има лебеди под път и над път - във вид на статуи, нарисувани по тапетите, втъкани в дамаските, по сервизите за хранене и къде ли още не. Има и тронна зала, в която обаче няма трон, защото малко преди нанасянето му в замъка, Лудвиг Втори бил обявен за луд. Легендата казва, че след това обявяване, Лудвиг заедно с психиатъра му заминали високо в планината и били открити 1 седмица по-късно мъртви. Какво всъщност се е случило, не е ясно и до днес. Ако се абстрахираме от тъжната история, замъкът е безумно красив и задължително трябва да се види не само отвън, но и отвътре. Чувала съм, че по време на Втората световна война Хитлер е крил в замъка произведения на изкуството, които е крал откъдето е минал. Както и да е, замъкът е приказен и от него се открива невероятна гледка към долината, а и към Кралското езеро (Koenigsee). Малко над замъка има въжен мост (Marienbruecke), откъдето могат да бъдат направени най-красивите снимки на Нойшванщайн и естествено навалицата там е голяма. Предупреждавам, че мостът се е изпружил над бездънна урва и лично аз не можах да мина по него, но Слави нали е юнак, та нащрака бая снимки :)

Приказен замък

Гледка към замъка откъм моста Мариенбрюке

Мостът Мариенбрюке

Предупредих ви за този мост! Ето как изглежда, гледан от замъка

Гледка от замъка към Кралското езеро и величествените Алпи

И през ум не ми е минавало преди 25 години, че ще посрещнем сребърната ни сватба на Нойшванщайн

Нойшванщайн

Изглед от централния вход

Във вътрешния двор на замъка

Само за протокола да спомена, че на отсрещната скала срещу Нойшванщайн има още един замък, но някакси бледнее пред красотата на Лебедовия замък и не проявихме интерес. Може би следващият път.

Разделяме се с приказния Нойшванщайн и поемаме по така наречената Романтична уличка (die romantische Strasse). Приятели ни бяха подковали, че това е път, който тръгва от Нойшванщайн и стига до Вюрцбург и по него са концентрирани по-голямата част от немските замъци. И ние, потривайки ръце, поехме с колата по романтише щрасе, очаквайки да изниква замък след замък пред очите ни. Голяма заблуда! Това се оказа междуселски път, който свързва де що има културна забележителност (основно църкви) из равнината и след като криволичихме из полето със скорост 60 км. в час и не видяхме нито един замък, единодушно решихме, че ни стига толкова романтика за днес, качихме се на магистралата и поехме в посока Вюрцбург, като пътьом спираме в Ротенбург ан дер Таубе - прекрасно малко градче, чийто стар град, ограден с каменна стена е обявен за културно наследство и е под защитата на Юнеско. Ако имате път в близост, горещо препоръчвам да се отбиете.

И в края на днешния разказ, ще спомена и за приятната ни разходка из Вюрцбург. Градът е разположен на двата бряга на река Майн и е център на област Франкония, известен винарски район, чийто жители имат самочувстието на средна буржоазия и започват да те гледат с лека надменност, когато предпочетеш халба проста бира пред чаша изискано вино. Вюрцбург също беше приятна спирка от нашето пътешествие и съм доволна, че го посетихме. 

Дворецът е световно културно наследство под егидата на Юнеско

Централният вход на двореца

В градините на двореца

Пак в градините на двореца

Дворецът, гледан откъм градините 

И пак в градините :)

Изненада! В градините :)

Дворецът

Улично изкуство. Момите са статуи :)

Замъкът от другата страна на реката. И той световно културно наследство

Днешният разказ стана твърде дълъг. Продължаваме утре с малко Бон и Кьолн и много Берлин.

Към част 1: Словения и Австрия
Към част 3: Бон, Кьолн и Берлин

Европейски тур 2014 - част 1:Словения и Австрия

След публикуването на пътеписа за обиколката на Италия и Хърватска, която със Слави направихме преди 2 години, получих молби да продължавам в същия дух с пътеписите. Наистина се радвам, че съм ви била полезна, защото това беше и целта - да споделя опит и впечатления с вас, така че да имате информация, когато пътувате извън България. Затова сега ще ви разкажа за тазгодишната ни обиколка по маршрута Словения, Австрия, Германия, Полша, Унгария, step-by-step  или по-точно night-by-night :)

Част 1: Словения и Австрия.

Едва ли е нужно да уточнявам, че планирането на пътешествието ни, осъществено в началото на юни, започна около 6 месеца по-рано, по време на мързеливите Коледни празници, в които човек изпада в лежерно безмозъчно състояние, съчетано с приповдигнати очаквания за бъдещето. Със сигурност знаехме, че 2014-та ще е "германската" ни година, защото бяхме поканени да гостуваме на приятели в Бон. Но все пак пътят дотам не е малък и решихме, че бихме могли да го "разцепим" на няколко нощувки и да разгледаме колкото се може повече по пътя. От "италианското" ни пътешествие запазихме прекрасни впечатения от Словения, която прекосихме прекалено набързо и успяхме да видим само Любляна, в която се влюбихме, и се зарекохме да пообиколим малко повечко из тази китна малка държава. Та, имайки предвид горното, без грам колебание решаваме, че първата ни нощувка ще е на езерото Блед, за което сме чували и чели суперлативи. По случайност, седмица преди заминаването ни истински словенец ни беше препоръчал задължително да посетим Бохини (Bohinj) - две езера, на около 20 км. от Блед, където е разположен и едноименен ски курорт. 

И така, тръгваме в една ранна юнска неделна сутрин, по изгрев слънце, минаваме Сърбия (около 1000-1200 динара магистрални такси за прекосяването й), Хърватска (общо 130 куни за прекосяването й) и следобяд пристигаме в Блед (за Словения няма магистрални такси, а винетка, като най-кратката е едноседмична - 15 евро) . Пътят се изкачва по планината, влиза в селището и слиза надолу към езерото, така че гледката, която се открива пред очите на туриста, наистина е впечатляваща. Ние, обаче, решаваме, че що пък да не скокнем до тези Бохини набързо, после така и така ще разглеждаме Блед и продължаваме по пътя, който обикаля езерото и продължава нагоре в планината може би около петнайсетина километра, докато стигне въпросните Бохини. Спираме на първия появил се паркинг и слизаме. Озоваваме се в уютен малък курорт, с китни хотелчета на по 3-4 етажа, със саксиите с мушкато, с облицовани с дърво заведения и т.н. алпийски стил. Всичко е безупречно чисто и подредено. Хора яздят коне, говорейки по джисесема, други карат кану по езерото, трети ядат сладолед по дървените пейки, с 2 думи абсолютен релакс и спокойствие. Четем информационната табела и научаваме, че оттук започва единствения национален парк в Словения "Триглав" с едноименния връх. Разказват ни, че има лифт, който води някъде високо в планината и оттам се открива прекрасна гледка към двете езера, но ние нямаме време и решаваме просто да се поразходим. Пейзажът наистина е величествен. Водата в езерото е кристално чиста и плуват риби. Мястото наистина е великолепно за почивка, но доколко би харесало на скиорите ми е трудно да преценя. Явно се налага да дойдем тук отново през зимата :)

Гледка от паркинга

Щастливият шеф :) Апропо, църквата зад него била най-сниманата църква в Словения или поне така пише на табелата. Как ли са го изчислили?!?

Слизат от кануто и се кикотят, ра'иш ли :)

Всички хотели изглеждат така

Паркинг за велосипеди

Връщаме се отново в Блед, настаняваме се в стаята и тръгваме да обикаляме. Мястото е прекрасно, но да ви дам малко полезно инфо, преди да минем на забележителностите. Езерото е на около 50 км. след Любляна в посока Залцбург( Австрия) и пътя до него е великолепен. Размерите на езерото са около 2 км. дължина на 1,5 км. широчина и може да бъде обиколено за около 2 часа. Обикалянето е напълно безмислено, защото забележителностите, а и повечето къщи, хотели и заведения са групирани на едно място, а именно в подножието на висока скала, на чийто връх (естествено!) има средновековна крепост. 

В средата на езерото има малък остров, на който е построена църква и снимката на това островче е емблемата на мястото. От брега на езерото можете да наемете моторна лодка или кану и да отидете до островчето, защото легендата гласи, че който чуе камбаната на тази църква (дали, обаче, не беше само в определен час?), го чака вечна любов с половинката му и няма отърване :) 

Въпросната църква на островчето в езерото

Красиво е, нали?

На вечеря хапваме в местно заведение и да не забравя да предупредя да избягвате заведенията на самия бряг на езерото, защото привечер имаше гъста пелена от комари. Трупясваме се в стаята и заспиваме на мига. На другия ден си стискаме ръцете с домакина ни Марко (топъл човек, но къщата му определено има нужда от ново обзавеждане и не бих я препоръчала на приятели) и поемаме към Австрия или по-точно към тунела Караванке  (цена за преминаването му 8,50, задължително си купете и винетка за Австрия преди да влезете в тунела - 7 евро), който се оказа на не повече от 10 минути път от Блед. Този тунел се намира в 2 държави, тоест влизаш от Словения, пък излизаш в Австрия (и обратното) и засега бил най-дългия в Европа . Тук е мястото да отбележа, че ако знаех този факт преди да направя маршрута и да резервирам хотелите, със сигурност нямаше да минем оттам, защото имам клаустрофобия и истерясвам от дълги тунели. Да де, ама не го знаех и като разбрах, почти половин година се тресох от ужас как ще изкарам 10 минути в тунел, дълъг 7 864 метра. Като капак на ужаса ми, на място се оказа, че тунелът е полузатворен за освежаване и движението е частично ограничено, така че минаването става още по-бавно. Страх - не страх, това е положението, с дълбоки вдишвания и успокояване по метода на Кашпировски, минахме тунела някакси и след това дойде големия смях - оказа се, че след тунела Караванке има още поне 5 тунела с почти същата дължина (примерно с по 100-200 метра по-къси), ама аз и това не го знаех и след третия тунел вече нямах никакви проблеми и си джиткахме из алпийските тунели без да ми мигне окото :) 

Австрийските Алпи

Около 2-3 часа по-късно пристигаме в Залцбург, спираме на паркинг пред Стария град и тръгваме да се разхождаме.

Залцбургският замък

Фигурата върху топката е статуя...да не се уплашите за човечеца да не се подхлъзне :)

Хубавите се пекат, умните играят шах

Красота! Имам предвид сградата, не моя милост

Дворът на Университета на Залцбург

Родната къща на Моцарт (гледана от задната страна)

Родната къща на Моцарт (откъм входа)

... и хората, които се тълпят, за да я снимат

Катедралата

Пак в катедралата

В обобщение, Залцбург (или по-точно забележителностите му) може да бъде разгледан в рамките на 2-3 часа, барабар с пиенето на кафе. Ние успяваме дори и да хапнем за обяд, купуваме пакетче шоколадови топчета "Моцарт" и поемаме към следващата дестинация с нощувка - Мюнхен. Но за Мюнхен, замъка Нойшванщайн и Бавария - утре.

Към част 2: Мюнхен, замъка Нойшванщайн, Ротенбург ан дер Таубе и Вюрцбург
Към част 3: Бон, Кьолн и Берлин

Относно куилта от дипломната ми работа

Интересна съдба сполетя куилта от дипломната ми работа, за която писах в предишния си пост. На състоялия се в края на май Балкански панаир на занаятите, организиран от Пловдивската занаятчийска камара, точно този тишлайфер грабна вниманието на Антония Първанова, която по същото време провеждаше предизборната си кампания в Пловдив. Нарочно не споделих този факт преди изборите, за да не бъда заподозряна в политически пристрастия или в скрита агитация в полза на госпожа Първанова. Просто тази дама е най-популярното лице, купувало мои куилт (или поне доколкото аз знам).
Независимо дали ще краси нейния дом или го е взела като подарък за някого, желая на новите му собственици да го ползват със здраве и да им пълни душите с радост и очите с красота.

Дипломиран майстор по пачуърк

Днес ще ви покажа работата, с която се явих на изпита за майстор. А, май не съм ви казала, но вече съм горд носител на титлата "Майстор по пачуърк". Имам си и диплома дори :) Не знам за какво ми е, но я имам. Прибрах я при останалите дипломи в чекмеджето, да си правят компания :)
Заданието ми за изпита беше "Балтиморска апликация", която, както всички знаете, е голяма моя любов. Тъй като проекта трябваше да се ушие в рамките на няколко часа, се наложи да заменя ръчното апликиране с машинно. Апропо, кой каквото ще да говори, няма нищо по-хубаво от добре направената ръчна апликация. Това си е класа! Но, всички знаем колко дълго време отнема това, затова колкото и да ми е неприятно, трябваше да използвам машината.
Така че, в крайна сметка се получи един тишлайфер в модерен балтимор стил. Доста колебания имах в избора на обточваща лента. Стандартно слагам контрастен на основата десен, за да се получи естествена рамка, но този път избрах много блед десен, който "изчезва" в общия колорит. Реших, че така повече изпъкват апликациите.

 

 

 

Scrapy quilt tutorial - Part 2

След като най-пипкавата и времеемка работа беше свършена, завършването не отне кой знае колко време. Намерих един чудесен син плат, който се върза отлично, и отрязах от него ленти със широчина 20 см за най-външния бордюр.
Следва "сандвичосването", а след него куилтиране с произволни вълнообразни тегели по дължината на куилта.
Последната стъпка е обкантването и завършеният куилт изглежда така: