Европейски тур 2014 - част 1:Словения и Австрия

След публикуването на пътеписа за обиколката на Италия и Хърватска, която със Слави направихме преди 2 години, получих молби да продължавам в същия дух с пътеписите. Наистина се радвам, че съм ви била полезна, защото това беше и целта - да споделя опит и впечатления с вас, така че да имате информация, когато пътувате извън България. Затова сега ще ви разкажа за тазгодишната ни обиколка по маршрута Словения, Австрия, Германия, Полша, Унгария, step-by-step  или по-точно night-by-night :)

Част 1: Словения и Австрия.

Едва ли е нужно да уточнявам, че планирането на пътешествието ни, осъществено в началото на юни, започна около 6 месеца по-рано, по време на мързеливите Коледни празници, в които човек изпада в лежерно безмозъчно състояние, съчетано с приповдигнати очаквания за бъдещето. Със сигурност знаехме, че 2014-та ще е "германската" ни година, защото бяхме поканени да гостуваме на приятели в Бон. Но все пак пътят дотам не е малък и решихме, че бихме могли да го "разцепим" на няколко нощувки и да разгледаме колкото се може повече по пътя. От "италианското" ни пътешествие запазихме прекрасни впечатения от Словения, която прекосихме прекалено набързо и успяхме да видим само Любляна, в която се влюбихме, и се зарекохме да пообиколим малко повечко из тази китна малка държава. Та, имайки предвид горното, без грам колебание решаваме, че първата ни нощувка ще е на езерото Блед, за което сме чували и чели суперлативи. По случайност, седмица преди заминаването ни истински словенец ни беше препоръчал задължително да посетим Бохини (Bohinj) - две езера, на около 20 км. от Блед, където е разположен и едноименен ски курорт. 

И така, тръгваме в една ранна юнска неделна сутрин, по изгрев слънце, минаваме Сърбия (около 1000-1200 динара магистрални такси за прекосяването й), Хърватска (общо 130 куни за прекосяването й) и следобяд пристигаме в Блед (за Словения няма магистрални такси, а винетка, като най-кратката е едноседмична - 15 евро) . Пътят се изкачва по планината, влиза в селището и слиза надолу към езерото, така че гледката, която се открива пред очите на туриста, наистина е впечатляваща. Ние, обаче, решаваме, че що пък да не скокнем до тези Бохини набързо, после така и така ще разглеждаме Блед и продължаваме по пътя, който обикаля езерото и продължава нагоре в планината може би около петнайсетина километра, докато стигне въпросните Бохини. Спираме на първия появил се паркинг и слизаме. Озоваваме се в уютен малък курорт, с китни хотелчета на по 3-4 етажа, със саксиите с мушкато, с облицовани с дърво заведения и т.н. алпийски стил. Всичко е безупречно чисто и подредено. Хора яздят коне, говорейки по джисесема, други карат кану по езерото, трети ядат сладолед по дървените пейки, с 2 думи абсолютен релакс и спокойствие. Четем информационната табела и научаваме, че оттук започва единствения национален парк в Словения "Триглав" с едноименния връх. Разказват ни, че има лифт, който води някъде високо в планината и оттам се открива прекрасна гледка към двете езера, но ние нямаме време и решаваме просто да се поразходим. Пейзажът наистина е величествен. Водата в езерото е кристално чиста и плуват риби. Мястото наистина е великолепно за почивка, но доколко би харесало на скиорите ми е трудно да преценя. Явно се налага да дойдем тук отново през зимата :)

Гледка от паркинга

Щастливият шеф :) Апропо, църквата зад него била най-сниманата църква в Словения или поне така пише на табелата. Как ли са го изчислили?!?

Слизат от кануто и се кикотят, ра'иш ли :)

Всички хотели изглеждат така

Паркинг за велосипеди

Връщаме се отново в Блед, настаняваме се в стаята и тръгваме да обикаляме. Мястото е прекрасно, но да ви дам малко полезно инфо, преди да минем на забележителностите. Езерото е на около 50 км. след Любляна в посока Залцбург( Австрия) и пътя до него е великолепен. Размерите на езерото са около 2 км. дължина на 1,5 км. широчина и може да бъде обиколено за около 2 часа. Обикалянето е напълно безмислено, защото забележителностите, а и повечето къщи, хотели и заведения са групирани на едно място, а именно в подножието на висока скала, на чийто връх (естествено!) има средновековна крепост. 

В средата на езерото има малък остров, на който е построена църква и снимката на това островче е емблемата на мястото. От брега на езерото можете да наемете моторна лодка или кану и да отидете до островчето, защото легендата гласи, че който чуе камбаната на тази църква (дали, обаче, не беше само в определен час?), го чака вечна любов с половинката му и няма отърване :) 

Въпросната църква на островчето в езерото

Красиво е, нали?

На вечеря хапваме в местно заведение и да не забравя да предупредя да избягвате заведенията на самия бряг на езерото, защото привечер имаше гъста пелена от комари. Трупясваме се в стаята и заспиваме на мига. На другия ден си стискаме ръцете с домакина ни Марко (топъл човек, но къщата му определено има нужда от ново обзавеждане и не бих я препоръчала на приятели) и поемаме към Австрия или по-точно към тунела Караванке  (цена за преминаването му 8,50, задължително си купете и винетка за Австрия преди да влезете в тунела - 7 евро), който се оказа на не повече от 10 минути път от Блед. Този тунел се намира в 2 държави, тоест влизаш от Словения, пък излизаш в Австрия (и обратното) и засега бил най-дългия в Европа . Тук е мястото да отбележа, че ако знаех този факт преди да направя маршрута и да резервирам хотелите, със сигурност нямаше да минем оттам, защото имам клаустрофобия и истерясвам от дълги тунели. Да де, ама не го знаех и като разбрах, почти половин година се тресох от ужас как ще изкарам 10 минути в тунел, дълъг 7 864 метра. Като капак на ужаса ми, на място се оказа, че тунелът е полузатворен за освежаване и движението е частично ограничено, така че минаването става още по-бавно. Страх - не страх, това е положението, с дълбоки вдишвания и успокояване по метода на Кашпировски, минахме тунела някакси и след това дойде големия смях - оказа се, че след тунела Караванке има още поне 5 тунела с почти същата дължина (примерно с по 100-200 метра по-къси), ама аз и това не го знаех и след третия тунел вече нямах никакви проблеми и си джиткахме из алпийските тунели без да ми мигне окото :) 

Австрийските Алпи

Около 2-3 часа по-късно пристигаме в Залцбург, спираме на паркинг пред Стария град и тръгваме да се разхождаме.

Залцбургският замък

Фигурата върху топката е статуя...да не се уплашите за човечеца да не се подхлъзне :)

Хубавите се пекат, умните играят шах

Красота! Имам предвид сградата, не моя милост

Дворът на Университета на Залцбург

Родната къща на Моцарт (гледана от задната страна)

Родната къща на Моцарт (откъм входа)

... и хората, които се тълпят, за да я снимат

Катедралата

Пак в катедралата

В обобщение, Залцбург (или по-точно забележителностите му) може да бъде разгледан в рамките на 2-3 часа, барабар с пиенето на кафе. Ние успяваме дори и да хапнем за обяд, купуваме пакетче шоколадови топчета "Моцарт" и поемаме към следващата дестинация с нощувка - Мюнхен. Но за Мюнхен, замъка Нойшванщайн и Бавария - утре.

Към част 2: Мюнхен, замъка Нойшванщайн, Ротенбург ан дер Таубе и Вюрцбург
Към част 3: Бон, Кьолн и Берлин

Относно куилта от дипломната ми работа

Интересна съдба сполетя куилта от дипломната ми работа, за която писах в предишния си пост. На състоялия се в края на май Балкански панаир на занаятите, организиран от Пловдивската занаятчийска камара, точно този тишлайфер грабна вниманието на Антония Първанова, която по същото време провеждаше предизборната си кампания в Пловдив. Нарочно не споделих този факт преди изборите, за да не бъда заподозряна в политически пристрастия или в скрита агитация в полза на госпожа Първанова. Просто тази дама е най-популярното лице, купувало мои куилт (или поне доколкото аз знам).
Независимо дали ще краси нейния дом или го е взела като подарък за някого, желая на новите му собственици да го ползват със здраве и да им пълни душите с радост и очите с красота.

Дипломиран майстор по пачуърк

Днес ще ви покажа работата, с която се явих на изпита за майстор. А, май не съм ви казала, но вече съм горд носител на титлата "Майстор по пачуърк". Имам си и диплома дори :) Не знам за какво ми е, но я имам. Прибрах я при останалите дипломи в чекмеджето, да си правят компания :)
Заданието ми за изпита беше "Балтиморска апликация", която, както всички знаете, е голяма моя любов. Тъй като проекта трябваше да се ушие в рамките на няколко часа, се наложи да заменя ръчното апликиране с машинно. Апропо, кой каквото ще да говори, няма нищо по-хубаво от добре направената ръчна апликация. Това си е класа! Но, всички знаем колко дълго време отнема това, затова колкото и да ми е неприятно, трябваше да използвам машината.
Така че, в крайна сметка се получи един тишлайфер в модерен балтимор стил. Доста колебания имах в избора на обточваща лента. Стандартно слагам контрастен на основата десен, за да се получи естествена рамка, но този път избрах много блед десен, който "изчезва" в общия колорит. Реших, че така повече изпъкват апликациите.

 

 

 

Scrapy quilt tutorial - Part 2

След като най-пипкавата и времеемка работа беше свършена, завършването не отне кой знае колко време. Намерих един чудесен син плат, който се върза отлично, и отрязах от него ленти със широчина 20 см за най-външния бордюр.
Следва "сандвичосването", а след него куилтиране с произволни вълнообразни тегели по дължината на куилта.
Последната стъпка е обкантването и завършеният куилт изглежда така:

Scrapy quilt tutorial - Part 1

От доста време търся начин да редуцирам кошчето с малки остатъци от платове, които сърце не ми дава да изхвърля, но не знам в какво да ги вложа. И ето че музата ме споходи, след като видях нейде из интернета едно клипче, в което дамата използваше откъснати листа от телефонен указател. Аз, обаче, указателя отдавна съм го изхвърлила, затова използвах просто един лист А4 паус, втора употреба. Същата работа ще ви свърши и обикновена хартия за принтер. Удобството при пауса е само, че е прозрачен и има видимост, нищо повече. Та ето и моя урок за куилт от остатъци.
Сортирате парчетата платове по цветове - купчинка сини, купчинка червени, купчинка жълти и т.н. Нарязвате парчетата на ленти с произволни различни размери.

Понеже често използвам бяло хасе, имам и голяма торба с всевъзможни размери бели парчета. Затова реших като свързващ елемент във всеки един блок да има по една бяла лента, широка 6 см. Идеята ми е като обединя 4 блока, белите ленти да образуват ромб.
Взимате лист А4, сгъвате тясната страна по диагонал и отрязвате излишната лента по дължина. Така, след като разтворите сгъвката, имате идеален квадрат с размер 21х21 см, който да използвате като шаблон. Размерът е много удобен, защото след съшиване крайният размер ще бъде точно 20х20 см. Слагате си го на подложката за рязане и започвате да си редите разноцветни ленти по диагонал.

Единственото правило, което трябва да спазвате, е, че винаги започвате с бяла лента, като единия й ръб по дължина слагате върху диагоналната сгъвка на хартиения шаблон, като във всичките блокове разположението на бялата лента е ВИНАГИ от една и съща страна на диагонала, без значение под него или над него.
Ето ги избраните от мен ленти за първия блок

Зашивам ги една за друга, разглаждам с ютията, слагам ги на подложката, поставям шаблона върху тях и изрязвам.

Първият ми блок е готов.

 Продължавам с блоковете, като винаги имам на ум, че трябва да ги редя така, че 4 блока да образуват бял ромб в средата си.

В крайна сметка решавам да направя 32 блока (4 блока в колона, 8 реда). Подреждам ги върху леглото, за да напасна белите ромбове

За да няма нежелано объркване при съшиването, върху всеки блок залепвам парченце хартиено тиксо с поредния номер на блока, като запомням само, че първият вляво е номер 1 и ги номерирам водоравно от ляво на дясно. Респективно последният блок долу вдясно е номер 32.
Хартиеното тиксо ще махна много лесно след окончателното съшиване на всички блокове.
На снимката по-долу се виждат парченцата с номерата, но трябва да се вгледате :)

И воала! Ето ги вече всички блокове зашити и целият куилт обкантен с бяла лента, за да омекоти и да внесе някаква хармония в общата шарения.

В този му вид куилтът е с размер 174х97 см, тоест ако му сложа един бордюр от 15 см. от всяка страна, ще стане шалте точно за единично легло. Но понеже се боря с блоковете вече втори уикенд, а пък днес е и Цветница, ще спра дотук. Остава да сложа бордюра, да купя вата и хасе за гръб, да куилтирам сандвича и да го обкантя.

Очаквайте продължението :)

Честита Цветница на всички!

Брошка Дънково цвете/Jeans flower brooch

Да ви споделя бърз и много лесен начин за изработка на цвете от дънков плат. Аз сложих от задната му страна закопчалка, за да го използвам като брошка, но може да бъде и великолепно украшение за чанта, колан и какво ли още не.

Моето цвете е с диаметър 4 см., тоест сравнително малко. Ако искате да стане по-голямо просто изрежете кръгове с по-голям диаметър.
И така... Изрязвате 9 кръгчета от дънков плат с диаметър 4 см. Първото използвате за основа. Останалите кръгчета сгъвате на 4, като всяко кръгче залепвате в средата с горещ силикон, така че да не се разгънат, а след това започвате да ги залепвате върху несгънатото кръгче, което използате за основа.Ако прецените, че 9 кръгчета не са ви достатъчни, изрежете, сгънете и добавете още по ваша преценка. Накрая изрязвате едно допълнително кръгче от филц, зашивате за него закопчалка за брошка и го залепвате за вече сглобеното дънково цвете.
В крайна сметка се получава нещо такова:

На този линк можете да видите процеса в снимки, като авторката не е толкова мързелива като мен и е изрязвала не кръгчета, а цветя (като за апликация). Нейното цвете е от стара тениска, а не от дънков плат и затова е изрязала повече парчета.
Ето и друг вариант - клик. В този случай не ви е необходим горещ силикон, а игла и конец, с които да сглобите цветето.

Опитайте! Със сигурност ще ви хареса, а и вариантите са неизброими. Ще се радвам да видя вашите :))

Коледни орнаменти/Christmas ornaments

В последно време с огромно удоволствие се занимавам с изработването на ръчно правени коледни украшения. Използвам основно филц, но за моя изненада изключително подходящ се оказа и дънковия плат. Украсявам ги с ръчна бродерия, което не е силната ми страна, но пък използвам възможността, за да се упражнявам. Известна доза шик придава включването на малки перлички, които много нежно проблясват от светлината. Фаворит, обаче, ми е стилизираната дънкова елхичка с множество разноцветни копчета.

Recently I was busy with making Christmas ornaments. I use mostly felt but also denim and I decorate them with hand embroidery, buttons and small pearls. My favorite is the denim Christmas tree decorated with buttons in different sizes and colors.